Страни с най-много отвличания
1999 г.[1] 2006 г.[2] 2014 г.[3]
1 Колумбия Мексико Мексико
2 Мексико Ирак Индия
3 Бразилия Индия Пакистан
4 Филипини ЮАР Ирак
5 Венецуела Бразилия Нигерия
6 Еквадор Пакистан Либия
7 Русия и ОНД Еквадор Афганистан
8 Нигерия Венецуела Бангладеш
9 Индия Колумбия Судан
10 ЮАР Бангладеш Ливан

В наказателното право отвличането (също похищение) е незаконно транспортиране и задържане на човек срещу волята му. Това е тежко престъпление. Отвличането обикновено, но невинаги, се извършва чрез сила или с всяване на страх. Така например извършителят може да използва оръжие, за да накара жертвата да влезе в превозно средство, но дори и жертвата да бъде подлъгана в превозното средство без насилие (например мислейки, че се качва в такси), това пак се счита за отвличане.

Отвличането може да бъде извършено с цел искане на откуп, който да се вземе в замяна на освобождаване на жертвата, или за други незаконни дейности. То може да бъде придружено с телесна повреда.[4][5]

Когато целта на отвличането е да служи като средство за изнудване (жертвата да бъде освободена само ако са изпълнени определени условия), в криминален, политически, военен или друг контекст, става дума за вземане заложници.

Източници

редактиране
  1. Rachel Briggs. The Kidnapping Business // Guild of Security Controllers Newsletter. ноември 2001. Посетен на 10 януари 2011.
  2. IKV Pax Christi. Kidnapping is a booming business // юли 2008. Архивиран от оригинала на 2013-11-26. Посетен на 10 януари 2011.
  3. RiskMap Report 2015 – Kidnap and extortion overview. controlrisks.com. с. 122. Архивиран от оригинала. Посетен на 30 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-31 в Wayback Machine.
  4. Cornell University Law School.  Definition of kidnapping
  5. Cambridge English Dictionary.