Отваря главното меню
Страни с най-много отвличания
  1999 г.[1] 2006 г.[2] 2014 г.[3]
1 Колумбия Мексико Мексико
2 Мексико Ирак Индия
3 Бразилия Индия Пакистан
4 Филипини ЮАР Ирак
5 Венецуела Бразилия Нигерия
6 Еквадор Пакистан Либия
7 Русия и ОНД Еквадор Афганистан
8 Нигерия Венецуела Бангладеш
9 Индия Колумбия Судан
10 ЮАР Бангладеш Ливан

В наказателното право, отвличането (също похищение) е незаконно транспортиране и задържане на човек срещу волята му. Това е тежко престъпление. Отвличането обикновено, но не винаги, се извършва чрез сила или с всяване на страх. Така например, извършителят може да използва оръжие, за да накара жертвата да влезе в превозно средство, но дори и жертвата да бъде подлъгана в превозното средства без насилие (например, мислейки че се качва в такси), това пак се счита за отвличане.

Отвличането може да бъде извършено с цел искане на откуп, който да се вземе в замяна на освобождаване на жертвата, или за други незаконни дейности. То може да бъде придружено с телесна повреда.[4][5]

Когато целта на отвличането е да служи като средство за изнудване (жертвата да бъде освободена само, ако са изпълнени определени условия), в криминален, политически, военен или друг контекст, става дума за вземане заложници.

ИзточнициРедактиране

  1. Rachel Briggs. The Kidnapping Business. // Guild of Security Controllers Newsletter. ноември 2001. Посетен на 10 януари 2011.
  2. IKV Pax Christi. Kidnapping is a booming business. // юли 2008. Архивиран от оригинала на 20 юли 2011. Посетен на 10 януари 2011.
  3. RiskMap Report 2015 – Kidnap and extortion overview. controlrisks.com. с. 122. Посетен на 30 януари 2015.
  4. Cornell University Law School.  Definition of kidnapping. //
  5. Cambridge English Dictionary.