Отвличане от сарая

„Отвличане от сарая“ (на немски: Die Entführung aus dem Serail) е зингшпил на немски език в 3 действия от Волфганг Амадеус Моцарт, вписан под номер 384 в Каталога на Кьохел (KV 384 или K. 384).

„Отвличане от сарая“
Композитор	Волфганг Амадеус Моцарт
Либретист	Готлиб Щефани
Основа	„Белмонт и Констанце или Отвличането от сарая“ на Кристоф Фридрих Брецнер
Жанр	зингшпил
Действия	3
Премиера	16 юли 1782 г., Императорски театър, Виена
„Отвличане от сарая“ в Общомедия

Снимка от представление, 2004 година

Операта е създадена по поръчка на самия император Йозеф II. Либретото на Готлиб Щефани се основава на това на „Белмонт и Констанце или Отвличането от сарая“ на Кристоф Фридрих Брецнер за едноименната опера на Йохан Андре година по-рано. Премиерата се състои на 16 юли 1782 г. в Императорския театър във Виена под диригентството на Моцарт и е посрещната с голям успех.

Действието на операта се развива в двореца на Селим паша. Принц Белмонте иска да спаси любимата си Констанце, която е в харема му като наложница. Приятелят му Педрило му обяснява как Констанце и нейната прислужница Блонде са попаднали в харема – пирати превземат кораба и пленяват всички на борда. Педрило съставя находчив и умен план как да спасят девойките. Четиримата правят опит да избягат, но биват заловени. Пашата обаче се оказва великодушен и благороден и освобождава героите.

Действащи лица

Роля	Глас	Актьори в първото представление (16 юли 1782 г.) (дир. Моцарт)
Белмонте, испански благородник	тенор	Валентин Адамбергер
Констанце (или Констанца), годеница на Белмонте	сопран	Катерина Кавалиери
Блонде (или Блонда), английска камериерка на Констанце	сопран	Терезе Тайбер
Педрило, слуга на Белмонте и надзирател на градината на пашата	тенор	Йохан Ернст Дауер
Осмин, надзорник на пашата	бас	Лудвиг Фишер
Паша Селим, пашата	речева роля	Доминик Яуц
Клаас, корабчия	речева роля	неизвестно
Хор на еничарите

Строеж

Както и в други опери на Моцарт отделните изпълнения са указани с номера в либретото. В „Отвличане от сарая“ има общо 21 песни.

Посочените по-долу заглавия са всъщност първият стих на песента.

Първо действие

• Увертюра;
• № 1: Ария на Белмонте: Hier soll ich dich denn sehen („Тук трябва да те видя“);
• № 2: Песен и дует на Осмин и Белмонте: Wer ein Liebchen hat gefunden („Който е намерил любов“);
• № 3: Ария на Осмин: Solche hergelauf'ne Laffen („Такива взели се отникъде самохвалковци“);
• № 4: Речитатив и ария на Белмонте: Konstanze! dich wiederzusehen, dich! („Констанце, теб да видя пак, теб!“);
• № 5: Хор на еничарите: Singt dem großen Bassa Lieder („Пейте на великия паша песни“);
• № 6: Ария на Констанце: Ach, ich liebte, war so glücklich („Ах, аз обичах, бях тъй щастлива“);
• № 7: Трио на Белмонте, Педрило и Осмин: Marsch! Marsch! Marsch! trollt euch fort! („Марш! Марш! Марш! Махнете се!“).

Второ действие

• № 8: Ария на Блонде: Durch Zärtlichkeit und Schmeicheln („С нежност и ласкателства“);
• № 9: Дует на Блонде и Осмин: Ich gehe, doch rate ich dir („Тръгвам си, но те съветвам“);
• № 10: Речитатив и ария на Констанце: Welcher Wechsel herrscht in meiner Seele („Каква промяна цари в моята душа“);
• № 11: Ария на Констанце: Martern aller Arten („Мъки всякакви“);
• № 12: Ария на Блонде: Welche Wonne, welche Lust („Какво блаженство, какво желание“);
• № 13: Ария на Педрило: Frisch zum Kampfe! Frisch zum Streite! („Свеж за борба! Свеж за свада!“);
• № 14: Дует на Педрило и Осмин: Vivat Bacchus! Bacchus lebe! („Да живее Бакхус! Бакхус да живее!“);
• № 15: Ария на Белмонте: Wenn der Freude Tränen fließen („Когато сълзите на радостта текат“);
• № 16: Квартет на Констанце, Блонде, Белмонте и Педрило: Ach, Belmonte! Ach, mein Leben! („Ах, Белмонте! Ах, мой животе!“).

Трето действие

• № 17: Ария на Белмонте: Ich baue ganz auf deine Stärke („Градя върху твоите сили“);
• № 18: Романс на Педрило: In Mohrenland gefangen war („В мавърска земя била пленена“);
• № 19: Ария на Осмин: O, wie will ich triumphieren („О, как ще спечеля“);
• № 20: Речитатив и дует на Констанце и Белмонте: Welch ein Geschick! o, Qual der Seele! („Каква съдба! О, какво терзание за душата!“);
• № 21: Водевил:
  • № 21.1. Констанце, Блонде, Белмонте, Педрило и Осмин: Nie werd' ich deine Huld verkennen („Никога няма да забравя твоето благоразположение“);
  • № 21.2. Хор на еничарите: Bassa Selim lebe lange! („Да живее дълго паша Селим!“).