Отечество (1909)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Отечество.
„Отечество“ е български вестник, излизал в Солун, Османската империя, в 1909 година.
| „Отечество“ | |
 Главата на брой № 11, 4 април 1909 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | три пъти в седмицата |
| Начало | 21 февруари 1909 година |
| Край | 29 декември 1909 година |
| Цена | 10 пари, 5 стотинки; годишен абонамент 40 гроша |
| Главен редактор | Евтим Спространов |
| Помощник-редактор | Данаил Крапчев Матей Геров Тома Карайовов Илия Мончев |
| Език | български |
| Свързани вестници | „Родина“ „Право“ |
| Отечество в Общомедия | |
История
редактиранеВестникът е редактиран от Евтим Спространов и е орган на Съюза на българските конституционни клубове.[1]
Излиза три пъти в седмицата (вторник, четвъртък и събота) и се печата в печатницата на Коне Самарджиев и Карабелев. Критикува политиката на младотурците.[2] По време на контрапреврата срещу младотурците излиза с притурка почти всеки ден. От септември 1909 година директор-стопанин е Тома Карайовов, а от брой 60 отговорен редактор е Илия Мончев. В редакцията участват и Данаил Крапчев и Матей Геров.[3] Излизат и няколко броя на френски под името „Патри“ (La Patrie) и на турски под името „Ватан“ (Vatan) с по-главните програмни статии.[1]
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 87 | 21 февруари 1909 – 29 декември 1909 |
„Отечество“ стои на български националистически позиции. Като задача си поставя „да изнася легалните становища на българското население под турска власт“. Критикува младотурското управление и полемизира с промладотурски настроения орган на Народната федеративна партия (българска секция) „Народна воля“.[1] В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:
| „ | Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.[4] | “ |
Вестникът защитава правата на българското население и иска оземляване на чифлигарите и организиране на анкета за състоянието им. Противопоставя се на младотурската политика на заселване на мухаджири и назначаване на меарифски учители в Македония. Инициира създаването на фонд за построяване на българска болница в Солун.[1]
Вестникът е спрян на 22 декември след забраната на Съюза на българските конституционни клубове през ноември 1909 година по силата на член 4 от Закона за сдруженията в Османската империя.[1] Общо излизат 87 броя.[5] Заместен е през септември 1910 година от вестник „Право“.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 89.
- ↑ Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
- ↑ Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 347.
- ↑ Отечество, брой 43, 18 юли 1909.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 114.