Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Отечество.

„Отечество“ е български вестник, излизал в Солун, Османската империя, в 1909 година.

„Отечество“
Otechestvo 1909.JPG
Информация
Вид три пъти в седмицата

Начало 21 февруари 1909 г.
Край 29 декември 1909 г.
Цена на
печатно издание
10 пари, 5 стотинки; годишен абонамент 40 гроша
Главен редактор Евтим Спространов
Помощник-редактор Данаил Крапчев
Матей Геров
Тома Карайовов
Илия Мончев
Език български
Свързани вестници Родина
Право
Отечество в Общомедия

Вестникът е редактиран от Евтим Спространов и е орган на Съюза на българските конституционни клубове.[1]

Реклама на търговската къща „Братя Шавкулови“ в 13 брой на „Отечество“

Излиза три пъти в седмицата (вторник, четвъртък и събота) и се печата в печатницата на Коне Самарджиев и Карабелев. Критикува политиката на младотурците.[2] По време на контрапреврата срещу младотурците излиза с притурка почти всеки ден. От септември 1909 година директор-стопанин е Тома Карайовов, а от брой 60 отговорен редактор е Илия Мончев. В редакцията участват и Данаил Крапчев и Матей Геров.[3] Излизат и няколко броя на френски под името „Патри“ (La Patrie) и на турски поди името „Ватан“ (Vatan) с по-главните програмни статии.[1]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 87 21 февруари 1909 – 29 декември 1909

„Отечество“ стои на български националистически позиции. Като задача си поставя „да изнася легалните становища на българското население под турска власт“. Критикува младотурското управление и полемизира с промладотурски настроения орган на Народната федеративна партия (българска секция)Народна воля“.[1] В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:

Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.[4]

Вестникът защитава правата на българското население и иска оземляване на чифлигарите и организиране на анкета за състоянието им. Противопоставя се на младотурската политика на заселване на мухаджири и назначаване на меарифски учители в Македония. Инициира създаването на фонд за построяване на българска болница в Солун.[1]

Вестникът е спрян на 22 декември след забраната на Съюза на българските конституционни клубове през ноември 1909 година по силата на член 4 от Закона за сдруженията в Османската империя.[1] Общо излизат 87 броя.[5] Заместен е през септември 1910 година от вестник „Право“.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 89.
  2. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
  3. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 347.
  4. Отечество, брой 43, 18 юли 1909.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 114.