Отиеро Отиери

Отиеро Отиери (на италиански: Ottiero Ottieri) е италиански социолог, драматург, поет и писател на произведения в жанра драма.

Отиеро Отиери Ottiero Ottieri
Отиеро Отиери, 1957 г.
Роден	29 март 1924 г. Рим, Италия
Починал	25 юли 2002 г. Милано, Италия
Професия	писател, поет, социолог, преводач, сценарист, драматург
Националност	Италия
Активен период	1947 – 1996
Жанр	драма
Награди	„Багута“
Съпруга	Силвана Маури (1950 – 2002)
Деца	Мария Пейс, Алберто
Уебсайт	www.ottieroottieri.it Страница в IMDb
Отиеро Отиери в Общомедия

Биография и творчество

Отиеро Отиери е роден на 29 март 1924 г. в Рим, Италия. Произхожда от стара тосканска фамилия. Започва да пише на четиринайсетгодишна възраст с описание на Доломитите. През 1945 г. завършва филология в колежа „Масимо“ на Римския университет „Ла Сапиенца“ с дипломна работа за оперетите на Леон Батиста Алберти. След това следва курс за специализация по английска литература и прави различни преводи и пише литературни есета.

През 1946 г. започва сътрудничество с вестници и списания, включително със списанието „Литературен панаир“. През 1947 г. печели наградата „Меркурио“ за разказа си „Островът“ (L’isola). Разочарован от затворената и елитарна римската литературна среда, в началото на февруари 1948 г. заминава за Милано.

В Милано работи като помощник на Гуидо Лопес, ръководител на пресцентъра на пресгрупата „Мондадори“. Посещава курсове по социални и психологически проучвания и е редактор в списание „Психея“. Посещава миланската централа на Италианската социалистическа партия и сътрудничи на вестник „Аванти“. Публикува и статии за Pesci Rossi, Il Critico Pensiero и Omnibus.

През 1950 г. се жени за Силвана Маури. Имат 2 деца – Мария и Алберто.

През 1951 г. става ръководител на месечното научно списание „Илюстрирана наука“ (La Scienza Illustrata). Работата му там му помага да открие света на технологиите, на индустрията и човешките отношения, на индустриалния труд, да види проблема във връзката между работника и машината, и отчуждаващия ефект на фабриката върху хората.

Първият му роман „Спомени от безсъзнание“ (Memorie dell'incoscienza), който започва през 1947 г., е издаден през 1954 г. Това е книга за младежкото му минало, историята на живота в Тоскана през 1943 г., книга, в която подчертава фашизма, интерпретиран психологически, като безсъзнание и като аспект на политическия инфантилизъм, който е бил и все още е широко разпространен в Италия.

През 1953 г. започва работа във фирма „Оливети“ като администратор по набирането на персонал, но се разболява от менингит и в продължение на четири месеца остава хоспитализиран във флорентинска клиника. След излекуването си през март 1955 г. се премества със семейството си на по-добър климат в Поцуоли, за да работи в централата на новата фабрика на фирмата.

През 1957 г. е издадена книгата му „Ускорени темпове“, в която описва света на фабриката отвътре в момент на трансформация, свирепа индустриализация и трудни борби.

През 1959 г. е издадена автобиографичната му книга „Донарума в атака“ (Donnarumma all'assalto), която е вдъхновена от работата му във „Оливети“ и дневника му, който си води в периода 1948 – 1958 г. Дневникът му е публикуван през 1963 г. с името „Готическата линия“ (La linea gotica) и печели литературната награда „Багута“.

През 1961 г. участва в написването на сценария за филма на Микеланджело Антониони „Затъмнението“ с Моника Вити, Ален Делон и Франсиско Рабал.

През 1971 г. прави своя поетичен дебют със сборника „Извратената мисъл“ (Il pensiero perverso). Книгата му „Концентрационният лагер“ (Il campo di concentrazione) от 1972 г. е номинирана за наградата „Кампиело“. В нея представя темата за дълга хоспитализация заради тежко заболяване.

Отиеро Отиери умира от инфаркт на 25 юли 2002 г. в Милано.

Произведения

Отиеро с писателката-фотограф Карла Серати, 1977 г.

Романи

• Memorie dell'incoscienza (1954)
• Tempi stretti (1957)
  Ускорени темпове, изд.: „Народна култура“, София (1962), прев. Виолета Даскалова
• Donnarumma all'assalto (1959)
• La linea gotica (1963)
• L'impagliatore di sedie (1964)
• I divini mondani (1968)
• Il campo di concentrazione (1972)
• Contessa (1976)
• Di chi è la colpa (1979)
• Due amori (1983)
• Il divertimento (1984)
• Improvvisa la città (1987)
• La psicoterapeuta bellissima (1994)
• De morte (1997)
• Una tragedia milanese (1998)
• Cery (1999)
• Una irata sensazione di peggioramento (2002)

Поезия

• Il pensiero perverso (1971)
• La corda corta (1978)
• Tutte le poesìe (1986)
• L'infermiera da Pisa (1991)
• Il palazzo e il pazzo (1993)
• Storia del P.S.I. nel centenario della nascita (1993)
• Diario del seduttore passivo (1995)
• Il poema osceno (1996)

Документалистика

• L'irrealtà quotidiana (1966) – награда „Виареджо“

Пиеси

• I venditori di Milano (1960)
• L'assemblea deserta (1962)

Екранизации

• 1962 Затъмнението, L'eclisse – съсценарист
• 1972 Donnarumma all'assalto – тв филм

Източници

• ((en)) Библиография в Goodreads
• ((it)) Биография в официалния сайт
• ((it)) Биография в Italian-Poetry, със стихове
• ((it)) Биография във Wuz
• ((it)) Биография и библиография в Treccani

Външни препратки

• Официален сайт на Отиеро Отиери
• Отиеро Отиери в Internet Movie Database