Откраднатият диамант

„Откраднатият диамант“, преведен на български и като „Кралският диамант“ (на английски: The Adventure of the Mazarin Stone) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника с разкази „Архив на Шерлок Холмс“ (The Case-Book of Sherlock Holmes) публикуван през 1927 г.

Откраднатият диамант
The Adventure of the Mazarin Stone
Илюстрация на разказа от Алфред Гилбърт
Илюстрация на разказа от Алфред Гилбърт
АвторАртър Конан Дойл
Създаване1921 г.
Великобритания
Първо издание1921 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
ЖанрДетективско-приключенски
Видразказ
Публикувано вАрхивът на Шерлок Холмс
ПоредицаШерлок Холмс Mistery stub.svg
СледващаЗагадката на моста Тор
ПреводачМилена Попова
Откраднатият диамант в Общомедия

СюжетРедактиране

По време на поредното си посещение при Холмс, Уотсън научава, че известният детектив е зает да разследва похищението на жълтия Кралски диамант „Мазарин“ по поръчка на министър-председателя, министъра на вътрешните работи и лорд Кантълмиър. Холмс казва на Уотсън, че знае името на похитителя и това е граф Негрето Силвиус, който заедно със своя съучастник Сам Мъртън скоро ще дойде на „Бейкър стрийт“. Предрешен, Холмс е следил графа и знае, че той се готви да го убие и за целта е поръчал безшумна въздушна пушка. Затова като примамка в близост до нишите на прозорците, зад завесата, в кресло е сложен да седи восъчен манекен, изглеждащ като Холмс. Холмс изпраща Уотсън да отиде веднага в полицията и в същото време в апартамента пристига граф Силвиус.

По време на разговора, Холмс показва на граф Силвиус, че разполага с доказателства за предходни престъпления, както и за кражбата на диаманта и му предлага, като смекчаване на вината, да върне откраднатия скъпоценен камък. Холмс кани в къщата Сам Мъртън, който изчаква графа на улицата и предлага на съучастниците да обсъдят предложението му за доброволно предаване. След това Холмс влиза в спалнята си и започва да свири на цигулка, като дава на престъпниците 5 минути за размисъл. Силвиус и Мъртън решават да не върнат камъка на Холмс, а да го заблудят, че камъкът се намира в Ливърпул и докато детективът е зает да го търси, да избягат с нарязания диамант в чужбина. Докато се уговарят, Силвиус споделя, че от съображение за сигурност, носи със себе си камъка и Мертън пожелава да го види. Когато графът вади от джоба си откраднатия диамант, Холмс, който незабелязано е заел мястото на своя манекен, изтръгва скъпоценния камък, насочва револвера си към престъпниците и ги призовава да не се съпротивляват, тъй като полицията е на вратата. Силвиус и Мъртън са зашеметени, защото през цялото време са чували музиката в спалнята. Холмс обяснява, че е използвал за тази цел грамофон.

След като полицията арестува престъпниците и ги отвежда, в къщата влиза лорд Кантълмиър, който изразява недоверие в компетентността на детектива. Холмс със сериозен вид предлага да бъде арестуван лорда, защото диамантът е у него. Ядосан, лордът понечва да напусне, но детективът го приканва да провери десния джоб на палтото си и той смаян намира скъпоценния диамант, който ловкият Холмс е пуснал там незабелязано, за да се пошегува. Лордът е впечатлен и изказва на великия детектив своето безрезервно уважение и възхищение.

Интересни фактиРедактиране

Разказът, публикуван за първи път през октомври 1921 г. в списанието „Странд“ (The Strand Magazine), е преработка на пиесата за Шерлок Холмс „Диамантът на короната“, която за първи път се играе през май същата година (смята се, че самата пиеса, на свой ред, е адаптация на по-ранния разказ „Празната къща“, където един от основните елементи на историята също така е восъчната фигура на Холмс). Разказът е необичаен с това, че е предаден в трето лице, като в ролята на разказвача не е Уотсън, както обикновено.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • „The Adventure of the Mazarin Stone“, Illustrated by Frederic Dorr Steele. Hearst's International, 40, No. 5 (November 1921), 6 – 8, 64 – 65.
  • „The Adventure of the Mazarin Stone“, Illustrated by A. Gilbert. The Strand Magazine, 62, No. 370 (October 1921), 288 – 298.
  • „The Adventure of the Mazarin Stone“, Sunday Chronicle (Manchester) (13 април 1930), 6, 8. illus.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Камень Мазарини“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​