Относителност (релативизъм)

Вижте пояснителната страница за други значения на Относителност.

Относителността в релативизма е концепция и критерий [1] за обективността и истината, указващ, че при наблюдението и изучаването на действителността, човек винаги сравнява и съотнася определени качества на обектите и явленията, и следователно наблюденията са винаги субективни, т.е. относителни. Протагор например твърди, че „Човекът е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват.“ [2].

В някои случаи релативистите вярват, че при съотнасянето на качестватата между две форми и явления, наблюдаващият или съотнасящият влияе, привнася нови, допълнителни качества върху наблюдаемото.

Относителността (като общо семантично тълкувание) е сходна с термина взаимодействие, но го разширява с идеята, че едно взаимодействие е насочено „от – към“ и можем да говорим за движение, сила, импулс, маса, вектор и др. физически величини.

Принципът на все-относителността, а именно „всичко е относително“ е принадлежи на философския релативизъм.

Източници редактиране

  1. Chin-Tai Kim, The Relativity of Knowledge and Relativism, The International Journal of the Humanities, Volume 6, Issue 6, pp. 83 – 90
  2. Chin-Tai Kim, The Relativity of Knowledge and Relativism, The International Journal of the Humanities, Volume 6, Issue 6, pp. 83 – 90

Вижте също редактиране