Отон Егорович Раух (на руски: Оттон Егорович Раух) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Отон Раух
Оттон Егорович Раух
руски офицер
Роден
Естландска губерния, Руска империя
Починал
Варшава, Руска империя
Националност Русия
Учил вНиколаевско кавалерийско училище
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“
орден „Света Анна“
Орден „Свети Станислав“
орден на свети Владимир
Отон Раух в Общомедия

Биография редактиране

Отон Раух е роден на 16 януари 1834 г. в Естландска губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва училище за гвардейски подпрапоршчици и юнкери. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик с назначение в лейбгвардейския Преображенски полк (1851). Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1855). Получава назначение в Гвардейския генерален щаб. Служи като началник на щаба на 14-а пехотна дивизия (1864), помощник на началника на Одеския военен окръг (1865). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1867 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за помощник на началника на Предния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в похода на отряда по направлението Търново – Стара Загора. С конно-пионерния дивизион осигурява преминаването през Хаинбоазкия проход. Участва в отбраната на Стара Загора.

Назначен е за командир на 2-ра стрелкова бригада от 1-ва Гвардейска пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в битката при Горни Дъбник. С превземането му се прави решителна крачка по затваряне обсадата на Плевен.

Прехвърлен е в Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир на 1-ва Гвардейска пехотна дивизия. Участва в зимното преминаване на Стара планина. На 11 ноември 1877 г. е началник на 2-рата колона от главните сили на отряда с командир генерал-майор Павел Шувалов. Превзема селата Ябланица и Видраре. Нанася главния уда по Орханийската османска армия при село Правец.

Командир на авангарда на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина. След битката при Ташкесен частите на генерал-майор Отон Раух са насочени за превземането на София. Бие се при село Враждебна и преследвайки по петите османските сили, влиза в София. Първи са ескадроните на Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Същия ден генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух присъстват на тържествения молебен по случай освобождението на София в Катедралния храм на града.

При последвалото руско настъпление в Тракия и след превземането на Пловдив дивизията на генерал-майор Отан Раух достига до Сан Стефано.

След войната за проявена храброст и командирско умение е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант. Служи като командир на 22-ра пехотна дивизия и на 15-и армейски корпус. Умира във Варшава през 1890 г.

Памет редактиране

При местността Превала на Хаинбоазкия проход е паметникът, издигнат в чест на преминаването на Предния отряд през Стара планина. Улица в град Правец е наименувана „Генерал Отон Раух“.

Източници редактиране

  • Георгиев Г. Освободителната война (1877 – 1878), Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 12, 28, 59, 65 – 66, 122, 132, 153.