Отваря главното меню

Ото Гюнше

германски щурмбанфюрер

Ото Гюнше (на немски: Otto Günsche) е германски щурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Гюнше е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.

Ото Гюнше
германски щурмбанфюрер
Гюнше през 1935 г.
Гюнше през 1935 г.

Звание щурмбанфюрер
Години на служба 1933 – 1945
Служил на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски СС
Военно формирование 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки/войни Втора световна война
Награди Планка Железного креста 2 класс.png DEU EK 1 Klasse BAR.svg Железен кръст
VWA Schwarz WK1.jpg Значка за раняване

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Гюнше е роден в Йена. След като напуска средното си училище на 16 г., доброволно се занимава с 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер и се присъединява към нацистката партия на 1 юли 1934 г.[1] За първи път се среща с Адолф Хитлер през 1936 г. Той е адютант на Хитлер от 1940 до 1941 г. От 1 януари 1941 г. до 30 април 1942 г. посещава академията на офицерите на СС.[1] На 12 януари 1943 г. Гюнше се превръща в личен адютант на Хитлер.[1] От август 1943 до 5 февруари 1944 г. Гюнше се бие на Източния фронт и във Франция.[1] През март 1944 г. отново е назначен за личен адютант на Хитлер.[2] Също е член на Führerbegleitkommando, който осигурява сигурността на Хитлер.[3] По време на войната един или двама винаги са присъстващи с Хитлер по време на конференциите във военната ситуация. Той присъства на опита за покушение срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. във Вълчата бърлога в Растенбург. Бомбеният взрив спуква тъпанчетата на Гюнше и го ранява.[4]

С настъпването на краят на Нацистка Германия, Гюнше е натоварен от Хитлер на 30 април 1945 г., да осигури изгарянето на тялото му след смъртта му.[5] Този следобед той стои настрана пред стаята, докато Хитлер и Ева Браун се самоубиват.[6] По-късно, след като се уверява, че телата са изгорени с бензин, доставен от шофьора на Хитлер Ерих Кемпка, Гюнше напуска Фюрербункера след полунощ на 1 май.[7] На 2 май 1945 г. Гюнше е пленен от Червената армия, които обкръжават града и отведен в Москва за разпит от НКВД.[1]

Той е затворен в Москва и след това в Бауцен в ГДР и освободен на 2 май 1956 г.[1] По време на лишаването от свобода, Гюнше и Хайнц Линге са основни източници за операция „Мит“, биографията на Хитлер, подготвена за Йосиф Сталин. Досието е редактирано от НКВД офицери. Докладът е приет от Сталин на 30 декември 1949 г. Публикуван е под формата на книга през 2005 г.

Гюнше почива от сърдечна недостатъчност в дома си в Ломар, Северен Рейн-Вестфалия през 2003 г. Той има три деца.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Joachimsthaler, 1999, p. 281
  2. Hamilton, 1984, p. 149
  3. Hoffmann, 2000, pp. 54 – 56
  4. Hamilton, 1984, p. 148
  5. Kershaw, 2008, p. 955
  6. Kershaw, 2008, p. 954
  7. Kershaw, 2008, pp. 954, 956, 957, 960
  8. Associated Press, 2003

ЛитератураРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Otto Günsche“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.