Ото Хайнрих Варбург (на немски: Otto Heinrich Warburg) е германски биохимик, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1931 г. „за изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане“. Той е сред водещите цитолози на XX век.[2]

Ото Варбург
Otto Heinrich Warburg
германски биохимик
През 1931 година
През 1931 година
Роден
Починал
1 август 1970 г. (86 г.)
Берлин, Германия
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Етносевреи[1]
Националност Германия
Учил вХумболтов университет на Берлин
Фрайбургски университет
Научна дейност
ОбластБиохимия
Учил приЕмил Фишер
Работил вХумболтов университет на Берлин
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1931)
Семейство
Съпруганяма
Ото Варбург в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 8 октомври 1883 година във Фрайбург, Германия, в семейството на интелектуалци. Баща му, Емил Варбутг, е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн, Валтер Нернст, химика Емил Фишер, физиолога Теодор Енгелман, много музиканти, артисти.

Пред 1906 г. Варбург завършва химия в Берлинския университет и продължава с второ висше по медицина в Университета в Хайделберг (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес Институт по физиология „Макс Планк“), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор.

Научните интереси на Варбург са в областта на фотосинтезата, клетъчното дишане и обмяната на въглехидратите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тя е отредена на Йоханес Фибигер. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.

Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в метаболизма на гликолизата, два коензима, както и серия „жълти“ ензими (флавопротеини), с което изяснява коензимната функция на витамините.

По време на Втората световна война Варбург остава в Германия, въпреки еврейския си произход, и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и ферментация. След края на войната събира и отпечатва резултатите си.

Умира от белодробна емболия на 1 август 1970 година в Берлин на 87-годишна възраст.

Ефект на Варбург

редактиране

В онкологията под ефект на Варбург се разбира тенденцията мнозинството от раковите клетки да произвеждат енергия предимно с помощта на много активна гликолиза с последващо образуване на млечна киселина[3], а не посредством бавна гликолиза и окисление на пирувата в митохондриите с използване на кислород, както е при повечето нормални клетки[4][5][6]. В клетките на бързорастящ злокачествен тумор нивото на гликолиза е почти 200 пъти по-високо, отколкото в нормалните тъкани. При това гликолизата остава предпочитана даже в условия, когато кислородът е в излишък.

През 1924 г. Ото Варбург излага хипотезата си, че тези изменения в обмяната на веществата са фундаменталната причина за рак.[7] През 1950-те до 1970-те години хипотезата има голяма популярност, обаче следващите изследвания показват, че раковите клетки могат да имат всякакъв тип енергоосигуряване, в това число и характерното за нормалните клетки. Днес е известно, че главните причини за злокачествената трансформация на клетките е мутацията в онкогените и антионкогените, а ефектът на Варбург се смята просто за следствие от тези мутации.[8][9]

Източници

редактиране
  1. nuremberg.law.harvard.edu
  2. Krebs, HA. Otto Heinrich Warburg. 1883 – 1970 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 18. The Royal Society, Nov., 1972. DOI:10.1098/rsbm.1972.0023. с. 628 – 699.
  3. Glycolysis, tumor metabolism, cancer growth and dissemination. A new pH-based etiopathogenic perspective and therapeutic approach to an old cancer question.
  4. Alfarouk, Khalid O.; Muddathir, Abdel Khalig; Shayoub, Mohammed E. A. Tumor Acidity as Evolutionary Spite// Cancers. – 2011. – 20 January (т. 3, № 4). – С. 408 – 414
  5. Why do cancers have high aerobic glycolysis?
  6. Cancer's molecular sweet tooth and the Warburg effect
  7. On the origin of cancer cells
  8. The molecular biology of cancer
  9. How do mutated oncogenes and tumor suppressor genes cause cancer?
  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

редактиране