Ото Шот
Фридрих Ото Шот (на немски: Friedrich Otto Schott) е германски химик, производител на специални и оптични стъкла и основател на „Schott AG“.
| Ото Шот Friedrich Otto Schott | |
| германски химик | |
 | |
| Роден |
17 декември 1851 г.
|
|---|---|
| Починал |
Йена, Германия |
| Погребан | Йена, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Йенски университет Лайпцигски университет Вюрцбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Ото Шот в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 17 декември 1851 година във Витен, Германия. Следва химия в техническото училище в Аахен, Северен Рейн-Вестфалия, след това в Университета „Юлий Максимилиан“ във Вюрцбург и в Лайпцигския университет. В Университета „Фридрих Шилер“ в Йена той защитава докторска дисертация на тема, касаеща химия на стъклото. Отново у дома, експериментира в бащината си къща, където през 1879 г. създава нов сорт оптично стъкло – литиево стъкло. Между другото изпраща една проба на Ернст Абе. Тези проби притежават за първи път постигната хомогенност, която позволява използването им за спектрометрични измервания. На тази основа до 1884 г. Шот разработва нови серии, които имат напълно различни свойства. Едновременно с това той започва производството на предметни стъкла за микроскопи, с което нарушава съществуващия дотогава английски монопол.
Научната кореспонденция на Шот с Абе го довежда през 1882 г. в Йена. Там, заедно с Абе, Родерих Цайс и Карл Цайс, основават лаборатория за стъкло („Jenaer Glasswerk Schott&Genossen“) – тя по-късно става „Schott AG“ – фирма, световен лидер в тази област. Ограничена в продуктовата си палитра, лабораторията разширява асортимента благодарение разработката (1887 г.) на топлоустойчиво (боросиликатно) стъкло, което получава широка популярност под името „йенско стъкло“. Въпреки растежа, предприятието става рентабилно едва през тази година. Масовото производство на топлоустойчиво стъкло (за газови и петролни лампи) осигурява икономическия успех на фирмата. До 1909 г. са произведени повече от 30 милиона бройки.
Финансовата стабилност дава възможност на Шот да разработва и усъвършенства производството на оптично стъкло. Получените нови серии са с повтаряеми свойства и фино градиране на оптичните константи, което заедно с математическия апарат, разработен от Абе, прави възможно конструирането на мощни микроскопи и телескопи с предвидимо и гарантирано качество.
Към 1909 г. фирмата наброява 1090 работници. Десет години по-късно Шот се отказва от своя дял от капитала и го прехвърля на учредената обществена фондация „Карл Цайс“, която поема ръководството на предприятието, а самия Шот работи до 1926 г. като обикновен служител във фирмата.
Умира на 27 август 1935 година в Йена на 83-годишна възраст.
Библиография
редактиране- Beiträge zur Theorie und Praxis der Glasfabrikation, Dissertation, Jena 1875.
- Der Briefwechsel zwischen Otto Schott und Ernst Abbe über das optische Glas, 1879–1881, (Bearbeitet von Herbert Kühnert), Veröffentlichungen der Thüringischen Historischen Kommission, Band 2, Jena 1946.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на „Schott AG“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Официален сайт на „Институт за химия на стъклото Ото Шот“ към университета „Фридрих Шилер“ в Йена Архив на оригинала от 2006-01-15 в Wayback Machine.
- „Музей на стъклото Шот“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Schott в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |