Ото фон Щолберг-Вернигероде

Ото фон Щолберг-Вернигероде (на немски: Otto zu Stolberg-Wernigerode; * 30 октомври 1837 в Гедерн, Хесен; † 19 ноември 1896 в дворец Вернигероде) е граф (1854 – 1896), от 1890 г. княз на Щолберг-Вернигероде, Кьонигщайн, Рошфорт и Хонщайн. Той е германски политик, дипломат и вицеканцлер (1878 – 1881) при Ото фон Бисмарк.

Ото фон Щолберг-Вернигероде
Otto zu Stolberg-Wernigerode
германски политик и дипломат
1876 г.
Роден
Починал
19 ноември 1896 г. (59 г.)
ПогребанВернигероде, Вернигероде, Федерална република Германия
Религиялутеранство
Националност Германия
Учил вГьотингенски университет
Хайделбергски университет
НаградиОрден Черен орел (1 януари 1888)
Семейство
РодДом Щолберг
БащаХерман фон Щолберг-Вернигероде
Братя/сестриЕлеонора фон Щолберг-Вернигероде
СъпругаАнна Ройс-Кьостриц (22 август 1863 – неизвестна)[1]
Деца7 Кристиан Ернст Херман фон Щолберг-Вернигероде
Ото фон Щолберг-Вернигероде в Общомедия

БиографияРедактиране

Той е вторият син на граф Херман фон Щолберг-Вернигероде (1802 – 1841) и съпругата му графиня Емма фон Ербах-Фюрстенау (1811 –1889), дъщеря на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851) и принцеса София Емилия Луиза фон Хоенлое-Нойенщайн-Ингелфинген (1788 – 1859). Брат е на граф Албрехт фон Щолберг-Вернигероде (1836 – 1841) и на принцеса Елеонора (1835 – 1903), поетеса, омъжена (1855) за граф принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886).

Ото посещава гимназията в Дуисбург, следва право и управление в Гьотинген и Хайделберг. От 1859 до 1861 г. е лейтенант в Gardes du Corps на пруската войска. От 1867 до 1873 г., по предложение на Ото фон Бисмарк, е първият главен президент на Хановер. През март 1876 г. е дипломат на Германската империя във Виена.

На 1 юни 1878 г. заместник заместник на имперския канцлер и вицепрезидент на пруското държавно министерство. Така Щолберг-Вернигероде е след Бисмарк вторият мъж в империята. Заради чести различия в мнението с „Железния канцлер“ се отказва от длъжността вицеканцлер на 20 юни 1881 г.

Министър е от 1885 до 1888 г. През 1890 г. кайзер Вилхелм II одобрява титлата му имперски княз, която има от 1742 г. и от която се отказал роднината му граф Христиан Ернст.

СемействоРедактиране

Ото се жени на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 26-годишната принцеса Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837 в Дрезден; † 2 февруари 1907 във Вернигероде), дъщеря на Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц (1786 – 1841) и втората му съпруга графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (1806 – 1896).[2][3] Те имат децата:

ЛитератураРедактиране

  • Konrad Breitenborn: Im Dienste Bismarcks. Die politische Karriere des Grafen Otto zu Stolberg-Wernigerode. Verlag der Nation, Berlin 1984, 1986, ISBN 3-373-00394-6
  • Konrad Breitenborn: Graf Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Deutscher Standesherr und Politiker der Bismarckzeit. Ausgewählte Dokumente. Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1993, ISBN 3-910157-01-7
  • Konrad Breitenborn: Die Lebenserinnerungen des Fürsten Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1996, ISBN 3-910157-03-3
  • Heinrich Heffter: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (= Historische Studien. H. 434). Band 1. Herausgegeben von Werner Pöls. Matthiesen, Husum 1980, ISBN 3-7868-1434-1
  • Olesya Herfurth, André Niedostadek: Otto Graf und Fürst zu Stolberg-Wernigerode – Pionier des Sozialrechts. In: Legal Tribune ONLINE, 2016
  • Wilhelm Herse: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode. In: Mitteldeutsche Lebensbilder. 1. Band: Lebensbilder des 19. Jahrhunderts. Selbstverlag der Historischen Kommission, Magdeburg 1926, S. 344–356
  • Eduard Jacobs: Stolberg-Wernigerode, Otto Fürst zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 54, Duncker & Humblot, Leipzig 1908, S. 551–564
  • Steffen Wendlik: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896) – Standesherr, Politiker und Unternehmer. In: Philipp Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Jost-Christian Fürst zu Stolberg-Stolberg: Stolberg 1210–2010. Zur achthundertjährigen Geschichte des Geschlechts. Verlag Janos Stekovics, Dößel 2010, ISBN 978-3-89923-252-3, S. 246–277
  • Fürst Otto zu Stolberg-Wernigerode. Schlossherr, Diplomat, Politiker. Katalog zur Ausstellung, Halle (Saale), 1996

ИзточнициРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 22 септември 2022 г., GND идентификатор: 118618555.
  2. Stolberg3, genealogy.euweb.cz
  3. Otto, Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Graf zu Königstein, Rochefort, Wernigerode und Hohnstein , geneall.net

Външни препраткиРедактиране