Ото фон Щолберг-Вернигероде

Ото фон Щолберг-Вернигероде (на немски: Otto zu Stolberg-Wernigerode; * 30 октомври 1837 в Гедерн, Хесен; † 19 ноември 1896 в дворец Вернигероде) е граф (1854 – 1896), от 1890 г. княз на Щолберг-Вернигероде, Кьонигщайн, Рошфорт и Хонщайн. Той е германски политик, дипломат и вицеканцлер (1878 – 1881) при Ото фон Бисмарк.

Ото фон Щолберг-Вернигероде
Otto zu Stolberg-Wernigerode
германски политик и дипломат
Роден
Починал
19 ноември 1896 г. (59 г.)
ПогребанВернигероде, Федерална република Германия
Религиялутеранство[1]
Националност Германия
Учил вГьотингенски университет[1][2]
Хайделбергски университет[1][2]
НаградиОрден Черен орел (1 януари 1888)[1]
Семейство
РодДом Щолберг[1]
БащаХерман фон Щолберг-Вернигероде[1][2]
МайкаЕмма фон Ербах-Фюрстенау[1][2]
Братя/сестриЕлеонора фон Щолберг-Вернигероде[1]
СъпругаАнна Ройс-Кьостриц (22 август 1863 – неизв.)[3][2]
ДецаКристиан Ернст Херман фон Щолберг-Вернигероде[1][2]
Ото фон Щолберг-Вернигероде в Общомедия

Биография

редактиране

Той е вторият син на граф Херман фон Щолберг-Вернигероде (1802 – 1841) и съпругата му графиня Емма фон Ербах-Фюрстенау (1811 –1889), дъщеря на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851) и принцеса София Емилия Луиза фон Хоенлое-Нойенщайн-Ингелфинген (1788 – 1859). Брат е на граф Албрехт фон Щолберг-Вернигероде (1836 – 1841) и на принцеса Елеонора (1835 – 1903), поетеса, омъжена (1855) за граф принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886).

Ото посещава гимназията в Дуисбург, следва право и управление в Гьотинген и Хайделберг. От 1859 до 1861 г. е лейтенант в Gardes du Corps на пруската войска. От 1867 до 1873 г., по предложение на Ото фон Бисмарк, е първият главен президент на Хановер. През март 1876 г. е дипломат на Германската империя във Виена.

На 1 юни 1878 г. заместник заместник на имперския канцлер и вицепрезидент на пруското държавно министерство. Така Щолберг-Вернигероде е след Бисмарк вторият мъж в империята. Заради чести различия в мнението с „Железния канцлер“ се отказва от длъжността вицеканцлер на 20 юни 1881 г.

Министър е от 1885 до 1888 г. През 1890 г. кайзер Вилхелм II одобрява титлата му имперски княз, която има от 1742 г. и от която се отказал роднината му граф Христиан Ернст.

Семейство

редактиране

Ото се жени на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 26-годишната принцеса Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837 в Дрезден; † 2 февруари 1907 във Вернигероде), дъщеря на Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц (1786 – 1841) и втората му съпруга графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (1806 – 1896).[4][5] Те имат децата:

Литература

редактиране
  • Konrad Breitenborn: Im Dienste Bismarcks. Die politische Karriere des Grafen Otto zu Stolberg-Wernigerode. Verlag der Nation, Berlin 1984, 1986, ISBN 3-373-00394-6
  • Konrad Breitenborn: Graf Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Deutscher Standesherr und Politiker der Bismarckzeit. Ausgewählte Dokumente. Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1993, ISBN 3-910157-01-7
  • Konrad Breitenborn: Die Lebenserinnerungen des Fürsten Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1996, ISBN 3-910157-03-3
  • Heinrich Heffter: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (= Historische Studien. H. 434). Band 1. Herausgegeben von Werner Pöls. Matthiesen, Husum 1980, ISBN 3-7868-1434-1
  • Olesya Herfurth, André Niedostadek: Otto Graf und Fürst zu Stolberg-Wernigerode – Pionier des Sozialrechts. In: Legal Tribune ONLINE, 2016
  • Wilhelm Herse: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode. In: Mitteldeutsche Lebensbilder. 1. Band: Lebensbilder des 19. Jahrhunderts. Selbstverlag der Historischen Kommission, Magdeburg 1926, S. 344–356
  • Eduard Jacobs: Stolberg-Wernigerode, Otto Fürst zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 54, Duncker & Humblot, Leipzig 1908, S. 551–564
  • Steffen Wendlik: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896) – Standesherr, Politiker und Unternehmer. In: Philipp Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Jost-Christian Fürst zu Stolberg-Stolberg: Stolberg 1210–2010. Zur achthundertjährigen Geschichte des Geschlechts. Verlag Janos Stekovics, Dößel 2010, ISBN 978-3-89923-252-3, S. 246–277
  • Fürst Otto zu Stolberg-Wernigerode. Schlossherr, Diplomat, Politiker. Katalog zur Ausstellung, Halle (Saale), 1996

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж з и 118618555 // Посетен на 22 септември 2022 г.
  2. а б в г д е Stolberg-Wernigerode, Otto, Fürst zu // . Т. 2. с. 425-434. Посетен на 27 септември 2022 г.
  3. 118618555 // Колективен нормативен архив. Посетен на 22 септември 2022 г.
  4. Stolberg3, genealogy.euweb.cz
  5. Otto, Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Graf zu Königstein, Rochefort, Wernigerode und Hohnstein , geneall.net

Външни препратки

редактиране