Ото II (Свещена Римска империя)

(пренасочване от Ото II)
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото II.

Отон II или Ото Рижия (на немски: Ото II, Rufus) е третият император на Свещената Римска Империя от саксонската Отонова династия на Лиудолфингите.

Ото II
Otto II der Zweite
император на Свещената Римска империя
Ото II сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания. Registrum Grigorii (Трир) 983 г.
Ото II сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания.
Registrum Grigorii (Трир) 983 г.

Роден
955 г.
Починал
7 декември 983 г. (28 г.)
Погребан Ватикан, Ватикан

Религия християнство
Управление
Период 967983
Коронация 25 декември 967[1]
Предшественик Ото I Велики
Наследник Ото III
Други титли крал на Германия
крал на Италия
Семейство
Род Саксонска династия
Баща Ото I
Майка Аделхайд Бургундска
Братя/сестри Емма Италианска
Матилда
Лиудолф
Вилхелм (Майнц)
Съпруга Теофано Склирина
Деца София
Аделхайд I
Матилда
Ото III
Ото II в Общомедия

БиографияРедактиране

Си е на Ото I Велики и втората му съпруга Аделхайд Бургундска. Запомнен е от историята като владетел, консолидирал управлението на династията си в Германия и продължил експанзията в Италия. Водил е успешна външна и вътрешна политика, в това число потушаване на въстания в империята, военни кампании срещу Кралство Франция и сицилианските сарацини. Отон II поддържа един от най-реномираните и престижни кралски дворове в Европа, а като син на обявената за светица Аделхайд императорът подкрепя чувствително еклесиастичната мощ на Католическата църква.

Сключва династичен брак с Теофано, племенница на източноримския император Йоан Цимисхий[2].

Умира на 7 декември 983 г. в Рим, като тленните му останки и до днес почиват във Ватиканската базилика „Свети Петър“.

БележкиРедактиране

  1. Duckett, pg. 90
  2. 14 април 972 г. Das Handbuch der Dynastien

LiteraturaРедактиране

  • Morby, John E. „Das Handbuch der Dynastien“, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7
  • Duckett, Eleanor (1968). Death and Life in the Tenth Century. Ann Arbor: University of Michigan Press.
  • Tilman Struve: Otto II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 1567 – 1568.
  • Harald Zimmermann: Otto II. (HRR). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 14, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-073-5, Sp. 1335 – 1336.
  • Hubertus Seibert: Otto II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 660 – 662 (Digitalisat).

Външни препраткиРедактиране