Ото III (Ваймар-Орламюнде)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото III.
Ото III (IV) фон Ваймар-Орламюнде (на немски: Otto III (IV) von Weimar-Orlamünde, * 1244, † 13 май или през юни 1285) от фамилията Аскани е граф на Ваймар-Орламюнде от 1247 до 1285 г., господар на Ваймар, Рудолщат (1279), на Пласенбург.
Ото III | |
граф на Ваймар-Орламюнде | |
Гробният камък на графовете Ото III и Ото V († 1315) в манастир Химелкрон | |
Управление | от 1247 до 1285 г. |
---|---|
Лични данни | |
Роден | 1244 г.
|
Починал | |
Семейство | |
Династия | Аскани |
Баща | Херман II (Ваймар-Орламюнде) |
Майка | Беатрис фон Андекс-Мерания |
Брак | Агнес фон Лайнинген |
Ото III в Общомедия |
Той е син на граф Херман II (1184 – 1247) и съпругата му Беатрис фон Андекс-Мерания (1210 – 1271), дъщеря на Ото I († 1234), херцог на Мерания, и Беатрис фон Хоенщауфен († 1231). Тя е наследничка на господство Пласенбург с Кулмбах. Ото III поема чрез майка си наследството на Ото II от Мерания († 19 юни 1248), първо заедно с брат си Херман III (* 1230, † 1283).
Ото III се жени за Агнес фон Лайнинген († 13 май 1285), графиня фон Труендинген. Те имат децата:[1]
- Ото IV (VI) Млади († 1318), граф на Ваймар-Орламюнде
- Херман IV (V) († 1319), граф на Ваймар-Орламюнде
- Ото V († 1315), каноник в Бамберг
- Агнес († 19 септември 1354), абатеса на манастир Химелкрон в Оберфранкен
На 28 декември 1279 г. Ото III подарява манастир Химелкрон в диозеза Бамберг. Гробът на Ото III се намира в манастирската църква на манастира.
-
Пластика от гроба на Ото III
-
Саркофагът на Ото III
-
Герб
Литература
редактиране- Rudolf Endres: Orlamünde, Grafen von.In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591
- Grafschaft Orlamünde Архив на оригинала от 2017-02-08 в Wayback Machine.
- Helmuth Meißner: Stiftskirche, ehemaliges Kloster und Schloss Himmelkron. München/Berlin 1998.
- C. Chl. Freiherr von Reitzensten: Regesten der Grafen von Orlamuende aus Babenberger und Ascanischem Stamm. Historischer Verein für Oberfranken zu Bayreuth. 1871
- Theodor Zinck: Himmelkron – Beschreibung seiner Vergangenheit und Gegenwart. Bayreuth 1925. S. IV., S. 4.
Източници
редактиране- ↑ Ascania 12, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
редактиране- Himmelkron. Klöster in Bayern. Haus der Bayerischen Geschichte