Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Ото IV от Брауншвайг (на немски: Otto IV. von Braunschweig; * 1175/1176 в Брауншвайг; † 19 май 1218 г. в Харцбург) от рода на Велфите е от 1198 (или от 1208 до 1211) до 1218 г. римско-немски крал и от 1209 до 1218 г. римско-немски император на Свещената римска империя.

Ото IV
Император на
Свещената Римска империя
Otto IV. und Papst Innocenz III. reichen sich vor den ankommenden Schiffen Friedrichs II. die Hände.jpg
Посрещане на Ото IV от папа Инокентий III пред пристигащите кораби на Фридрих II. Изображението следва да се отнася към експедицията на Ото IV до Рим през 1209 г. На заден план се приближава кораб с войските на Фридрих II, който през 1212 г. тръгва срещу Ото IV. В ръцете на папата и средата картина се смята за недовършена.
Cod. Pal. germ. 19-23, 1450 г.
Лични данни
Управление 1198-1215 г.
Коронация 21 октомври 1209 г.
Пълно име Ото фон Брауншвайг
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Крал на Бургундия
Роден
Починал
19 май 1218 г. (43 г.)
Погребан в Катедрален храм, Брауншвайг
Предшественик Хайнрих VI
Наследник Фридрих II
Семейство
Династия Велфи
Баща Хайнрих Лъв
Майка Матилда Плантагенет
Бракове Бетрикс Швабска
Мария Брабантска
Герб Emperor Otto IV Arms.svg
Ото IV в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е третият син на Хайнрих Лъв (Heinrich der Löwe) и Матилда Плантагенет, дъщеря на Хенри II (крал на Англия 1154—1189) и Елеонор Аквитанска и сестра на английските крале Ричард I и Джон Безземни.

БиографияРедактиране

Ото е възпитан при английския двор от своя чичо краля на Англия, Ричард Лъвското сърце, където живее от осем годишна възраст. За участие във войната против Филип II Август, той получава през 1196 година в ленно владение графство Пуату и херцогство Аквитания. Той е добър воин, смел и храбър, но избухлив и груб; образованието му е по-скоро френско.

Двоен изборРедактиране

През 1198 година подръжници на Хоенщауфените убеждават Филип Швабски, да приеме короната. На 6 март 1198 година в Ихтерсхаузен, а на 8 март на събранието на благородниците в Мюлхаузен Филип е избран за крал на Германия (римски крал). На 6 септември е коронован в Майнц.

Противниците на Хоенщауфеншни, възглавявани от архиепископа на Кьолн Адолф I фон Алтена обвиняват Филип, че е нарушил клетвата към своя племянник и издигат свой кандидат. Това е представител на династията на Велфите Ото Брауншвагски, младият син на Хайнрих Лъв, лишен от император Фридрих I Барбароса от голяма част от своите владения.

Отношения с папатаРедактиране

Ото не изпълнява дадените на папата обещания и заявява претенция за върховни права над Италия, папа Инокентий III  на 18 ноември 1210 година го отлъчва от църквата, а през 1212 година признава  Фридрих II Хохенщауфен за законен германски крал.

След това, цяла Южна Германия отпада от Ото. Разбит е от френския крал Филип II Август в битката при Бувин (27 юли 1214 година), Ото е длъжен да отстъпи на противника. Той се прибира в своите наследствени земи, откъдето се сражава още и с датски крал Валдемар II Датски и архиепископ Магдебургски.

БраковеРедактиране

Двата му брака от 1209 или 1212 г. с Бетрикс Швабска (1198–1212), дъщеря на Филип Швабски и Ирина Ангелина, и от 19 май 1214 г. в Аахен с Мария Брабантска (1190–1260), дъщеря на Хайнрих I от Брабант и Матилда Булонска, са бездетни.

ИзточнициРедактиране

  • Bernd Ulrich Hucker: Kaiser Otto IV. Hahn. Hannover 1990, ISBN 3-7752-5162-6
  • Bernd Ulrich Hucker: Otto IV. Der wiederentdeckte Kaiser. Eine Biographie. Insel-Verlag, Frankfurt am Main 2003, ISBN 3-458-34257-5. (Rezension)
  • Gerd Althoff: Otto IV. – Woran scheiterte der welfische Traum vom Kaisertum? In: Frühmittelalterliche Studien, Bd. 43 (2009), S. 199–214.
  • Steffen Krieb: Vermitteln und Versöhnen. Konfliktregelung im deutschen Thronstreit 1198–1208. Böhlau, Köln 2000, ISBN 3-412-11199-6.
  • Hans Martin Schaller: Das geistige Leben am Hofe Kaiser Ottos IV. von Braunschweig. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters, Bd. 45 (1989), S. 54−82.

Външни препраткиРедактиране