Отразяваща мъглявина

Отразяваща мъглявина е облак от космически прах, който може да отразява светлината на близка звезда. Енергията от близката една или повече звезди е недостатъчна за да се йонизира газа в мъглявината и да се образува емисионна мъглявина, но е достатъчна за да се постигне значително разсейване и прахът да стане видим. Следователно, честотният спектър на отразяващите мъглявини е подобен на този на осветяващите ги звезди. Сред микроскопичните частици, отговорни за разсейването, са въглеродните съединения и съединения на други елементи като желязо и никел. Последните две често са ориентирани по посока на галактическото магнитно поле и карат разсейваната светлина да е леко поляризирана.[1]

Отразяващата мъглявина IC 2118 се намира на около 900 светлинни години от Земята и е свързана със звездата Ригел.

ИзследванеРедактиране

Анализирайки спектъра на мъглявината, свързана със звездата Меропа от Плеядите, Весто Слайфър прави заключение през 1912 г., че източникът на светлината ѝ най-вероятно е самата звезда и че мъглявината всъщност отразява светлината на звездата (плюс тази на Алкиона).[2] Изчисленията на Ейнар Херцшпрунг през 1913 г. подкрепят тази хипотеза.[3] Едуин Хъбъл допълнително разграничава емисионните и отразяващите мъглявини през 1922 г.[4]

Отразяващите мъглявини обикновено са сини, тъй като разсейването е най-ефективно за синята светлина, отколкото за червената (това е същият процес на разсейване, който придава син цвят на земното небе). Отразяващите и емисионните мъглявини често се срещат заедно.

Намерени са около 500 отразяващи мъглявини. Сред най-известните са тези около звездите в Плеядите. Червеният гигант Антарес е заобиколен от голяма червена отразяваща мъглявина.

Отразяващите мъглявини могат да имат подходящи условия за звездообразуване.

ИзточнициРедактиране

  1. James B. Kaler (1997). Cosmic Clouds – Birth, Death, and Recycling in the Galaxy, Scientific American Library, Freeman, New York, 1997.
  2. Slipher, Vesto M.. On the spectrum of the nebula in the Pleiades. // Lowell Observatory Bulletin 2. 1922. с. 26 – 27.
  3. Hertzsprung, E.. Über die Helligkeit der Plejadennebel. // Astronomische Nachrichten 195 (23). 1913. DOI:10.1002/asna.19131952302. с. 449 – 452.
  4. Hubble, E. P.. The source of luminosity in galactic nebulae. // Astrophysical Journal 56. 1922. DOI:10.1086/142713. с. 400.