Отрова

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Стандартен символ за отровни вещества в Европейския съюз, утвърден с Директива 67/548/EEC.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата, затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Видове отрови

Според произхода

Природни отрови

Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.

Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за потискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.

Отровни видове в България

1. Гръбначни: вдлъбнаточел смок, дъждовник, пепелянка, усойница;
2. Насекоми: пчела, оса;
3. Членестоноги: паяци, скорпиони;
4. Растения: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн;
5. Гъби: дяволска гъба, мухоморка.

Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.

Синтетични

Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.

Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Според строежа

Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.

Според механизма на действие

В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, т.е. проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)

В зависимост от пътищата за разпространение в организма:

• липофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на липиди
• хидрофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на вода

В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:

• невротропни – разпределят се във и увреждат най-тежко мозъка и нервите
• менинготропни – мозъчните и нервните обвивки
• нефротропни – бъбреците
• гонадотропни – половите жлези (тестиси и яйчници)
• ембриотропни – зародиша
• хематотропни – кръвта
• вазотропни – кръвоносните съдове
• кардиотропни – сърцето
• дермотропни – кожата
• пулмотропни – белия дроб
• хепатотропни – черния дроб
• миотропни – мускулите

Сила на отровите

За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).

Средна смъртоносна доза (LD₅₀, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD₅₀ са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).

LD₅₀ на някои химични и биологични агенти

вещество	LD50 (mg/kg)	вещество	LD50 (mg/kg)
Етилов алкохол	10 000	Токсин на паяка черната вдовица	0,55
Натриев хлорид	4000	Кураре	0,50
Железен сулфат	1500	Токсин на гърмяща змия	0,24
Морфин	900	Диоксин	0,001
Стрихнин	150	Ботулинов токсин	0,0001
Никотин	1

Минимална смъртоносна доза (LD₁₀₀, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването ѝ е бавно, трудоемко и скъпо.

Категоризация на отровите

В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.

Категоризация на отровите

КАТЕГОРИЯ	I	II	III	IV
означение	ОПАСНО	ВНИМАНИЕ	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
вътрешна LD50	< 50 mg/kg	50-500 mg/kg	500-5,000 mg/kg	>5,000 mg/kg
дермална LD50	<200 mg/kg	200-2,000 mg/kg	2,000-5,000 mg/kg	>5,000 mg/kg
инхалативна LD50	<0.05 mg/l	0.05-0.5 mg/l	0.5-2.0 mg/l	>2.0 mg/l

Антидоти

Антидотите (от гр. antidoton – нещо, даващо се против) са химични вещества, които съкращават, потискат или напълно неутрализират действието на отровите. Според начина си на действие, антидотите се делят на две големи групи:

Общи антидоти

Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:

• еметици – предизвикват повръщане
• диуретици – силно увеличават бъбречната пропускливост
• лаксативи – силно ускоряват изхождането на чревното съдържание
• адстрингенти – след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта
• абсорбенти и адсорбенти – порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане аб- или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание

Специфични антидоти

Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:

• избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси, или
• избирателно активират само потиснатите от отровата функции на организма

Специфични антидоти за някои често срещани отрови

О Т Р О В А	А Н Т И Д О Т
Антикоагуланти кумадин и хепарин	Витамин „К“ (за кумадин), Протамин сулфат (за хепарин)
Антихолинергици	Физостигмин
Ацетаминофен	N-ацетилцистеин
Бензодиазепини	Флумазенил (но не срещу всички!)
β-блокери	Глюкагон
Блокери на калциевите канали	Калциеви препарати, Глюкагон
Ботулинусово отравяне	Антитоксичен серум
Въглероден диоксид	Кислород
Дигиталис	Дигоксинни антитела (digibind)
Етиленгликол (антифриз)	Етанол, Фомапизол
Желязо	Дефероксамин
Изониазид	Пиридоксин
Метанол	Етанол, Фомапизол
Нитрати и нитрити	Метиленово синьо
Олово	ЕДТА
Опиоиди	Налоксон
Холинергици	Атропин, Пралидоксим
Цианиди	Амилов и натриев нитрит, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин

Любопитно

• Dosis sola facit venenum е латинска пословица, чийто автор е Парацелз; в буквален превод означава „Дозата сама прави отровата!“. Смисълът на израза е, че всичко излишно е вредно. Христоматиен пример е питейната вода. Тя е необходима за съществуването на всички живи същества на Земята. Макар да няма точно установено количество необходима вода, тъй като то зависи от интензитета на физическите усилия и околната температура (водната загуба чрез потене), смята се, че „дозата“ е около 30 ml/kg тегло/денонощие. Но при поемане на повече от 100 ml/kg тегло, за кратко време, водата също може да предизвика оток на мозъка (церебрална едема), вклиняване, и даже смърт.
• One man's meat is another man's poison е английска пословица, която в буквален превод означава „Храната за един е отрова за друг“. Смисълът на израза е, че действието на отровите в голяма степен зависи от особеностите на организма, в който са проникнали. Пчелоядите с удоволствие изяждат всяка пчела и оса, която срещнат но махат преди това жилото. Меден язовец, мангуста, таралеж са по-слабо чувствителни към змийска отрова. Рицинът се употребява освен за добив на рициново масло като градинско растение за украса както и растения Датура, въпреки че и двете съдържат отрови – рицин и скополамин. Хиосциамин съдържа Черния блян или Черна попадийка и изобщо много стайни, градински и диви растения съдържат отрови и могат да бъдат объркани с ядливи такива като например левурда с момина сълза.
• Прочути отровители в историята са Агрипина, Лукреция Борджия и Мери-Ан Котън.

Вижте също

• Екология
• Международни символи за химична опасност
• Пестицид

Външни препратки

• Национален профил за управление на химичните вещества и препарати в Република България
• Първа помощ при отравяния
• Първа помощ при отравяния с гъби