Отваря главното меню

Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)

Охридската епархия (на латински: Archidioecesis Achridanus seu Ochridanus) е бивша архиепархия на Римокатолическата църква със седалище в македонския град Охрид, Република Македония.[1][2][3] Епархията е възстановена в 1647 година вследствие на усилията на Конгрегацията за разпространение на вярата да привлече православните към католицизма. За пръв епископ е ръкоположен хърватинът Рафаел Левакович в 1647 година, който обаче умира на път към катедрата си. Последван е от албанецът Андреа Богдани, който обаче също не отива в Охрид от страх за живота си. Третият и последен архиепископ е българинът Франческо Соймирович. В 1661 година архиепископията е закрита и присъединена към Скопската архиепископия.[4]

Охридска архиепархия
Местно име Achridanus seu Ochridanus
Църква Римокатолическа църква
Център Охрид
Дата на основаване 27 май 1647
Дата на закриване 1661
Сан архиепископ
Охридска архиепархия в Общомедия
Статуя на архиепископ Майкъл Кели пред катедралата „Света Богородица“ в Сидни
Архиепископ Александър Вашон
Архиепископ Мигел Патернайн
Архиепископ Варкей Витаятил
Архиепископи
Име Име Управление Забележка Години
Никола Nikola 19 март 1320 – ?
Матей Matteo 1517 – ?
Рафаел Левакович Raphael Levacovich 27 май 1647 – 1 декември 1649 1597 – 1 декември 1649
Андреа Богдани Andrea Bogdani (Bogadano) 27 февруари 1651 - 6 март 1656 в архиепископ на Скопие 1607 – 1683
Франческо Соймирович Franjo Soimirovic (Svimirovich) 20 март 1656 – 1661
Андреа Богдани (апостолически администратор) Andrea Bogdani (Bogadano) 18 декември 1675 – 1677 подал оставка 1607 – 1683
Титулярни архиепископи
Име Име Управление Забележка Години
Базилио Матранга Basilio Matranga 7 октомври 1726 – 7 април 1748 1677 – 7 април 1748
Луиджи Мария Кардели Luigi Maria Cardelli 11 септември 1832 – 11 юли 1868 28 август 1777 – 11 юли 1868
Леополдо Анджело Сантанке Leopoldo Angelo Santanchè 3 март 1871 – 3 април 1876 в архиепископ на Фабиано и Мателика, лична титла 3 октомври 1818 – 10 февруари 1883
Алесандър Балжан Alessandro (Alexandre) Balgy (Balgean) 16 април 1877 – 5 декември 1884 16 юли 1814 – 5 декември 1884
Плачидо Петачи Placido Petacci 27 март 1885 – 13 август 1885 26 декември 1824 – 13 август 1885
Андреа Аюти Andrea Aiuti 31 март 1887 – 12 юни 1893 в титулярен архиепископ на Тамятис 17 юни 1849 – 28 април 1905
Рафаеле д'Амброзио Raffaele d’Ambrosio 14 юли 1893 – 1901 1 февруари 1810 – 1901
Майкъл Кели Michael Kelly 20 юли 1901 – 16 август 1911 в архиепископ на Сидни 13 февруари 1850 – 8 март 1940
Анхел Мария Перес и Сесилия Ángel María Pérez y Cecilia 18 юни 1915 – 18 декември 1918 в архиепископ на Вераполи 10 февруари 1872 – 14 юни 1945
Ян Феликс Чепляк Jan Feliks Cieplak 29 март 1919 – 14 декември 1925 в архиепископ на Вилнюс 17 август 1857 – 17 февруари 1926
Клето Касани Cleto Cassani 1 юли 1929 – 11 март 1939 8 септември 1866 – 11 март 1939
Александър Вашон Alexandre Vachon 11 декември 1939 – 22 май 1940 в архиепископ на Отава 16 август 1885 – 30 март 1953
Емил Морис Гери Emile Maurice Guerry 31 май 1940 – 2 декември 1952 в архиепископ на Кобре 28 септември 1891 – 11 март 1969
Хосе Умберто Кинтеро Пара José Humberto Quintero Parra 7 септември 1953 – 31 август 1960 в архиепископ на Каракас 22 септември 1902 – 8 юли 1984
Мигел Патернайн Miguel Paternain 21 септември 1960 – 19 октомври 1970 16 ноември 1894 – 19 октомври 1970
Марио Скиерано Mario Schierano 28 август 1971 – 28 октомври 1990 26 октомври 1915 – 28 октомври 1990
Варкей Витаятил Varkey Vithayathil 11 ноември 1996 – 19 април 1997 в титулярен архиепископ на Антиное 29 май 1927 – 1 април 2011

БележкиРедактиране

  1. Archdiocese of Achrida (Ochrida) Archidioecesis Achridanus seu Ochridanus Suppressed. // Catholic Hierarchy. Посетен на 25 октомври 2015.
  2. Achrida (Titular See) Achridensis. // Catholic Hierarchy. Посетен на 14 март 2016.
  3. Titular Episcopal See of Acrida. // Gcatholic.org. Посетен на 14 март 2016.
  4. Еленков, Иван. Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век. София, Католическа апостолическа екзархия, 2000. с. 9.