Ошляни или Осляни (на гръцки: Αγία Φωτεινή, Агия Фотини, до 1926 година Όσλιανη, Осляни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Ошляни
Αγία Φωτεινή
Църквата „Свети Никола“ в Ошляни
Църквата „Свети Никола“ в Ошляни
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Надм. височина660 m
Население261 души (2011 г.)
Ошляни в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на около 13 km югозападно от град Воден (Едеса), на 660 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]

 
Центърът на Ошляни.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото участва в Негушкото въстание в 1822 година и при потушаването му пострадва силно.[3] В края на XIX век Ошляни е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ослене (Osléné) е посочено като село във Воденска каза с 30 къщи и 137 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошляни (Ослянъ) живеят 50 жители българи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омляни (Omliani) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]

 
Общ изглед към Ошляни

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Ошляни остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Ошляни (Όσλιανη) като село населено със „славяногласни елини“.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошлян (Ошљан) има 15 къщи славяни християни.[8]

В 1926 година селото е прекръстено на Агия Фотини.[3]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана.[9]

Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[3]

Ошлянци традиционно са дърводелци и предприемачи, а се занимават и с земеделие и скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 119[3] 94[3] 107[3] 186[3] 173[3] 230[3] 354[3] 266[3] 302[3] 209 261

Личности редактиране

Родени в Ошляни

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ Воденъ и воденско // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 12 - 15.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27