Отваря главното меню
Уикипедия

О′Хигинс

ФК О′Хигинс (на испански: O'Higgins Fútbol Club) е чилийски професионален футболен отбор от град Ранкагуа, регион О'Хигинс. Създаден е на 7 април 1955 г. след сливането на Америка де Ранкагуа и О'Хигинс Брейдън. Кръстен е на националния герой на Чили Бернардо О'Хигинс. Шампион на Примера Дивисион в турнира Апертура през сезон 2013/2014.

О′Хигинс
О′Хигинс Футбол Клуб
Прозвище Небесносините
(Ла Селесте)
Шефът на провинцията
(Капо де Провинсия)
Основан 7 април 1955
Стадион Ел Тениенте
Капацитет 15.600
Собственик Flag of Chile.svg Рикардо Абумохор
Президент Flag of Chile.svg Рикардо Абумохор
Старши треньор Flag of Argentina.svg Пабло Санчес
Първенство Примера Дивисион
2018 8-мо
Спонсор Ню Балънс
Екипировка VTR
Уебсайт ohigginsfc.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
О′Хигинс в Общомедия

ИсторияРедактиране

В средата на 20 век в Ранкагуа съществуват три големи футболни отбора - Америка де Ранкагуа (основан през 1916 г., двукратен вицешампион на втора дивизия), Институто О′Хигинс (основан през 1925 г., едно трето място във втора дивизия) и "заводският" отбор на американската минна компания Брейдън Копър Къмпани. През 1954 г. последните два тима се обединяват и под името О′Хигинс Брейдън още същата година финишират на първо място във втора дивизия без загубен мач. На второ място завършва Америка де Ранкагуа. Според формата на първенството О′Хигинс Брейдън и Америка де Ранкагуа трябва да влязат в Примера Дивисион, но това е в разрез с политиката на ръководния орган на футбола Асосиасион Сентрал де Футбол в елитната дивизия да няма два отбора от един и същи град (отборите от Сантяго са от различни квартали и предградия на столицата), още повече ако градът е с размерите на Ранкагуа по това време - около 40000 жители.[1] Президентът на централата Карлос Дитман излиза с предложение двата отбора да се слеят, но това среща неудобрението на президентите и привържениците. За да не се стигне до обединение на двата местни врага, тимът на Америка е готов да остане във втора дивизия, но в крайна сметка след заплахата от страна на президента на централата двата отбора да бъдат изхвърлени от професионалния футбол, след дълги преговори двата отбора се сливат. Труден е и изборът за президент – след равенство във вота между шефовете на О′Хигинс Брейдън и Америка Франсиско Райчевич и Мануел Рикелме, Карлос Дитман предлага изборът да се реши посредством хвърляне на монета, като жребият е спечелен от Райчевич.[1]

През първия си сезон в елита О′Хигинс завършва на девето място. До 1963 г., когато остава на последно място и изпада във втора дивизия, тимът финишира предимно в средата на класирането, като изключение прави само 1959 г., когато се класира четвърти с равен брой точки с третия Сантяго Уондърърс. Във втора дивизия "Небесносините" остават само един сезон, през който печелят титлата и се връщат обратно в Примера Дивисион. През следващите десетина сезона историята се повтаря - класирания в златната среда, прекъснати от още едно четвърто място, отново с равен брой точки с третия Уачипато, и ново изпадане през 1975 г. след заемане на последното място в класирането. След второ място във втора дивизия още през следващия сезон и промоция в Примера Дивисион, идва време за първо участие за Копа Либертадорес - през 1978 г. О′Хигинс завършва на трето място в първенството, а във националния бараж за място в турнира за Копа Либертадорес - на второ. Дебютът в континенталния турнир обаче е неуспешен - второ място в група 4 след чилийския Палестино и пред представителите на Венецуела Португеса и Депортиво Галисия. През 1979 г. О′Хигинс се класира пети и след първо място в националния бараж се класира за второ поредно издание на Копа Либертадорес. Този път тимът стига до полуфинал. По пътя до там "Небесносините" печелят група 5 благодарение на по-добрата си голова разлика от сънародниците от Коло Коло и парагвайските Серо Портеньо и Сол де Америка (и четирите отбора имат по шест точки), а във полуфиналната група Б остава на последно място след уругвайския Насионал Монтевидео и парагвайския Олимпия. След като финишира на второ място в турнира за Купата на Чили през 1983 г., отборът отново се сдобива с квота за Копа Либертадорес, но остава на последно място в група 2. През 1985 г. О′Хигинс изпада във втора дивизия, но две години по-късно се връща в Примера Дивисион, където играе без особен успех до 1996 г. и в периода 1999-2001.

 
Феновете на отбора празнуват току-що спечелената шампионска титла

Най-дългото си отсъствие от елита "Небесносините" регистрират между 2002 и 2005 г. В турнира Клаусура през 2006 г. О′Хигинс стига до полуфинал, загубен от Аудакс Италяно с общ резултат 6:5. Следват класирания в средата на таблицата, включително няколко, даващи право на участие в плейофите, но там тимът не успява да прескочи първия елиминационен кръг, за да се стигне до 2011 г., когато О′Хигинс започва постепенно да подобрява представянето си. Тази година играе полуфинал в турнира Апертура, а в същия турнир година по-късно остава на второ място след като губи финала от Универсидад де Чиле с общ резултат 3:3 и 2:0 при дузпите. На 9 февруари 2013 г. автобус с фенове на отбора, връщащи се от гостуването на Уачипато, пада в пропаст близо до град Томе, като в резултат на катастрофата загиват 16 души, повечето от които са на възраст между 15 и 28 години.[2] В тяхна почит "Небесносините" започват да играят с черна лента под емблемата на своите екипи. Най-големият успех в историята си О′Хигинс постига през сезон 2013/2014, когато печели шампионската титла на турнира Апертура, след като в завършва с равен брой точки с Универсидад Католика, а допълнителният решаващ титлата мач печили с 1:0.[3] В последвалия турнир Клаусура остава на трето място, а през 2014 г. печели Суперкупата на Чили след 1:1 в редовното време и 3:2 при изпълнението на дузпи срещу Депортес Икике. За Копа Либертадорес 2014 финишира на трето място в група 3.

ФутболистиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

№ Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Роберто Гонсалес   19.05.1976   Кобресал
18   Хорха Каранса 08.05.1981   Годой Крус
30   Фелипе Очагавия 16.09.1993   юноша на отбора
32   Хавиер Серути 24 януари 1998   юноша на отбора
Защитници
3   Алберт Асеведо 06.05.1983   Универсидад де Чиле
4   Гийермо Кубиос 14 януари 1995   юноша на отбора
5   Едуардо Алехандро Лопес 16 януари 1989   Ривадавия
8   Йерсон Опасо 24.12.1984   Коло Коло
14   Николас Варгас 15.09.1993   юноша на отбора
17   Ханс Мартинес 4 януари 1987   Алмерия
20   Раул Осорио 29.06.1995   юноша на отбора
27   Бастиан Сан Хуан 27.04.1994   юноша на отбора
31   Браян Тореалба 14.07.1997   юноша на отбора
33   Луис Фуентес 21.03.1995   юноша на отбора
Полузащитници
2   Браулио Леал 22.11.1981   Унион Еспаньола
6   Сесар Фуентес 12.04.1993   юноша на отбора
10   Фернандо Елисари 05.04.1991   Сан Лоренцо де Алмагро
15   Кристиан Венегас 27.05.1993   юноша на отбора
16   Луис Валенсуела Толедо 22.08.1988   Депортес Антофагаста
19   Уго Дрогет 02.09.1982   Чеджу Юнайтед
21   Иван Пардо 10.11.1995   юноша на отбора
23   Дамиан Лисио 30.06.1989   Боливар
25   Хуан Сунига 04.04.1996   юноша на отбора
26   Сантяго Лисана 30.09.1992   юноша на отбора
28   Хуан Фуентес 21.03.1995   юноша на отбора
Нападатели
7   Себастиан Пинто 05.02.1986   Мийонариос
9   Пабло Каландрия 15.03.1982   Сантяго Уондърърс
11   Гастон Лескано 21.11.1986   Кобрелоа
13   Сесар Гонсалес 21.03.1995   юноша на отбора
24   Давид Саласар 19.04.1999   юноша на отбора
29   Фабиан Ормасабал 26.04.1996   юноша на отбора

Известни бивши футболистиРедактиране

Известни треньориРедактиране

УспехиРедактиране

РекордиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=О′Хигинс&oldid=9294424“.