О′Хигинс
ФК О′Хигинс (на испански: O'Higgins Fútbol Club) е чилийски професионален футболен отбор от град Ранкагуа, регион О'Хигинс. Създаден е на 7 април 1955 г. след сливането на Америка де Ранкагуа и О'Хигинс Брейдън. Кръстен е на националния герой на Чили Бернардо О'Хигинс. Шампион на Примера Дивисион в турнира Апертура през сезон 2013/2014.
О′Хигинс | ||||
---|---|---|---|---|
О′Хигинс Футбол Клуб | ||||
Прозвище |
Небесносините (Ла Селесте) Шефът на провинцията (Капо де Провинсия) |
|||
Основан | 7 април 1955 | |||
Стадион | Ел Тениенте | |||
Капацитет | 15.600 | |||
Собственик |
![]() |
|||
Президент |
![]() |
|||
Старши треньор |
![]() |
|||
Първенство | Примера Дивисион | |||
2018 | 8-мо | |||
Спонсор | Ню Балънс | |||
Екипировка | VTR | |||
Уебсайт | ohigginsfc.cl | |||
Екипи и цветове | ||||
|
||||
О′Хигинс в Общомедия |
ИсторияРедактиране
В средата на 20 век в Ранкагуа съществуват три големи футболни отбора - Америка де Ранкагуа (основан през 1916 г., двукратен вицешампион на втора дивизия), Институто О′Хигинс (основан през 1925 г., едно трето място във втора дивизия) и "заводският" отбор на американската минна компания Брейдън Копър Къмпани. През 1954 г. последните два тима се обединяват и под името О′Хигинс Брейдън още същата година финишират на първо място във втора дивизия без загубен мач. На второ място завършва Америка де Ранкагуа. Според формата на първенството О′Хигинс Брейдън и Америка де Ранкагуа трябва да влязат в Примера Дивисион, но това е в разрез с политиката на ръководния орган на футбола Асосиасион Сентрал де Футбол в елитната дивизия да няма два отбора от един и същи град (отборите от Сантяго са от различни квартали и предградия на столицата), още повече ако градът е с размерите на Ранкагуа по това време - около 40000 жители.[1] Президентът на централата Карлос Дитман излиза с предложение двата отбора да се слеят, но това среща неудобрението на президентите и привържениците. За да не се стигне до обединение на двата местни врага, тимът на Америка е готов да остане във втора дивизия, но в крайна сметка след заплахата от страна на президента на централата двата отбора да бъдат изхвърлени от професионалния футбол, след дълги преговори двата отбора се сливат. Труден е и изборът за президент – след равенство във вота между шефовете на О′Хигинс Брейдън и Америка Франсиско Райчевич и Мануел Рикелме, Карлос Дитман предлага изборът да се реши посредством хвърляне на монета, като жребият е спечелен от Райчевич.[1]
През първия си сезон в елита О′Хигинс завършва на девето място. До 1963 г., когато остава на последно място и изпада във втора дивизия, тимът финишира предимно в средата на класирането, като изключение прави само 1959 г., когато се класира четвърти с равен брой точки с третия Сантяго Уондърърс. Във втора дивизия "Небесносините" остават само един сезон, през който печелят титлата и се връщат обратно в Примера Дивисион. През следващите десетина сезона историята се повтаря - класирания в златната среда, прекъснати от още едно четвърто място, отново с равен брой точки с третия Уачипато, и ново изпадане през 1975 г. след заемане на последното място в класирането. След второ място във втора дивизия още през следващия сезон и промоция в Примера Дивисион, идва време за първо участие за Копа Либертадорес - през 1978 г. О′Хигинс завършва на трето място в първенството, а във националния бараж за място в турнира за Копа Либертадорес - на второ. Дебютът в континенталния турнир обаче е неуспешен - второ място в група 4 след чилийския Палестино и пред представителите на Венецуела Португеса и Депортиво Галисия. През 1979 г. О′Хигинс се класира пети и след първо място в националния бараж се класира за второ поредно издание на Копа Либертадорес. Този път тимът стига до полуфинал. По пътя до там "Небесносините" печелят група 5 благодарение на по-добрата си голова разлика от сънародниците от Коло Коло и парагвайските Серо Портеньо и Сол де Америка (и четирите отбора имат по шест точки), а във полуфиналната група Б остава на последно място след уругвайския Насионал Монтевидео и парагвайския Олимпия. След като финишира на второ място в турнира за Купата на Чили през 1983 г., отборът отново се сдобива с квота за Копа Либертадорес, но остава на последно място в група 2. През 1985 г. О′Хигинс изпада във втора дивизия, но две години по-късно се връща в Примера Дивисион, където играе без особен успех до 1996 г. и в периода 1999-2001.
Най-дългото си отсъствие от елита "Небесносините" регистрират между 2002 и 2005 г. В турнира Клаусура през 2006 г. О′Хигинс стига до полуфинал, загубен от Аудакс Италяно с общ резултат 6:5. Следват класирания в средата на таблицата, включително няколко, даващи право на участие в плейофите, но там тимът не успява да прескочи първия елиминационен кръг, за да се стигне до 2011 г., когато О′Хигинс започва постепенно да подобрява представянето си. Тази година играе полуфинал в турнира Апертура, а в същия турнир година по-късно остава на второ място след като губи финала от Универсидад де Чиле с общ резултат 3:3 и 2:0 при дузпите. На 9 февруари 2013 г. автобус с фенове на отбора, връщащи се от гостуването на Уачипато, пада в пропаст близо до град Томе, като в резултат на катастрофата загиват 16 души, повечето от които са на възраст между 15 и 28 години.[2] В тяхна почит "Небесносините" започват да играят с черна лента под емблемата на своите екипи. Най-големият успех в историята си О′Хигинс постига през сезон 2013/2014, когато печели шампионската титла на турнира Апертура, след като в завършва с равен брой точки с Универсидад Католика, а допълнителният решаващ титлата мач печили с 1:0.[3] В последвалия турнир Клаусура остава на трето място, а през 2014 г. печели Суперкупата на Чили след 1:1 в редовното време и 3:2 при изпълнението на дузпи срещу Депортес Икике. За Копа Либертадорес 2014 финишира на трето място в група 3.
ФутболистиРедактиране
Настоящ съставРедактиране
№ | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
---|---|---|---|---|
Вратари | ||||
1 | Роберто Гонсалес | 19.05.1976 | Кобресал | |
18 | Хорха Каранса | 08.05.1981 | Годой Крус | |
30 | Фелипе Очагавия | 16.09.1993 | юноша на отбора | |
32 | Хавиер Серути | 24 януари 1998 | юноша на отбора | |
Защитници | ||||
3 | Алберт Асеведо | 06.05.1983 | Универсидад де Чиле | |
4 | Гийермо Кубиос | 14 януари 1995 | юноша на отбора | |
5 | Едуардо Алехандро Лопес | 16 януари 1989 | Ривадавия | |
8 | Йерсон Опасо | 24.12.1984 | Коло Коло | |
14 | Николас Варгас | 15.09.1993 | юноша на отбора | |
17 | Ханс Мартинес | 4 януари 1987 | Алмерия | |
20 | Раул Осорио | 29.06.1995 | юноша на отбора | |
27 | Бастиан Сан Хуан | 27.04.1994 | юноша на отбора | |
31 | Браян Тореалба | 14.07.1997 | юноша на отбора | |
33 | Луис Фуентес | 21.03.1995 | юноша на отбора | |
Полузащитници | ||||
2 | Браулио Леал | 22.11.1981 | Унион Еспаньола | |
6 | Сесар Фуентес | 12.04.1993 | юноша на отбора | |
10 | Фернандо Елисари | 05.04.1991 | Сан Лоренцо де Алмагро | |
15 | Кристиан Венегас | 27.05.1993 | юноша на отбора | |
16 | Луис Валенсуела Толедо | 22.08.1988 | Депортес Антофагаста | |
19 | Уго Дрогет | 02.09.1982 | Чеджу Юнайтед | |
21 | Иван Пардо | 10.11.1995 | юноша на отбора | |
23 | Дамиан Лисио | 30.06.1989 | Боливар | |
25 | Хуан Сунига | 04.04.1996 | юноша на отбора | |
26 | Сантяго Лисана | 30.09.1992 | юноша на отбора | |
28 | Хуан Фуентес | 21.03.1995 | юноша на отбора | |
Нападатели | ||||
7 | Себастиан Пинто | 05.02.1986 | Мийонариос | |
9 | Пабло Каландрия | 15.03.1982 | Сантяго Уондърърс | |
11 | Гастон Лескано | 21.11.1986 | Кобрелоа | |
13 | Сесар Гонсалес | 21.03.1995 | юноша на отбора | |
24 | Давид Саласар | 19.04.1999 | юноша на отбора | |
29 | Фабиан Ормасабал | 26.04.1996 | юноша на отбора |
Известни бивши футболистиРедактиране
Известни треньориРедактиране
УспехиРедактиране
- Примера Дивисион:
- Шампион (1): 2013/2014 А
- Вицешампион (1): 2012 А
- Примера Б:
- Шампион (1): 1964
- Вицешампион (3): 1976, 1986, 1998
- Копа Чиле:
- Финалист (2): 1983, 1994
- Копа Апертура де ла Сегунда Дивисион:
- Носител (1): 1986
- Суперкопа де Чиле:
- Носител (1): 2014
- Копа Либертадорес:
- Полуфинал (1): 1980
РекордиРедактиране
- Най-голяма победа:
- в Примера Дивисион: 7:1 срещу Артуро Фернандес Виал, 1990 г.
- в Примера Б: 7:3 срещу Лота Швагер, 2004 г.
- за Купата на Чили: 7:0 срещу Сан Антинио Унидо, 2012 г.
- в международни турнири: 6:0 срещу Галисия де Арагуа, 1979 г.
- Най-голяма загуба:
- Най-много поредни мачове без загуба: 17, 1989 г.
- Най-много голове: Анибал Гонсалес – 117
- Най-много голове в един мач: Анибал Гонсалес – 6
- Най-много минути без допуснат гол: Ектор Бара - 610, 2006 г.