ПАВЕЦ „Чаира“
ПАВЕЦ „Чаира“ е помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ), разположена над село Сестримо, Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. С това ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа.[1] Захранва се с водите на язовир „Чаира“ в помпен режим и на язовир „Белмекен“ в генераторен. Собственост на Националната електрическа компания.[2]
| ПАВЕЦ „Чаира“ | |
|---|---|
 Долният изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Сестримо, България |
| Собственик | НЕК |
| Оператор | НЕК ЕАД |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 864 MW |
| Открита | 1995 |
| ПАВЕЦ „Чаира“ в Общомедия | |
След възникнала авария на една от турбините през март 2022 година централата не работи. Според министър Росен Христов ситуацията с централата е много тежка и за цялостен ремонт ще бъдат нужни 2 милиарда лева.[3]
Технически характеристики Редактиране
Горен изравнител на централата е язовир „Белмекен“, който се свързва с нея с два напорни тръбопровода с дължина по 1,7 километра и диаметър между 4,4 и 4,2 метра, разположени на около 50 метра един от друг.[4] Геодезичният пад до долния изравнител язовир „Чаира“ е 689 m.[4] ПАВЕЦ „Чаира“ е подземна електроцентрала[4] – машинната зала се намира на 350 метра под земята в каверна с размери 22,5 × 11,5 m с максимална височина 43 m. В странична каверна са разположени трансформаторите на централата.[4]
Инсталираната мощност е 864 MW в турбинен и 788 MW в помпен режим. Централата има четири обратими агрегата с турбини на Френсис с мощност по 216 MW и максимален дебит 36,0 m³/s в турбинен и 29,3 m³/s в помпен режим. Проектното производство е 1180 GWh, а средното реално до 2010 година – 350 GWh.
История Редактиране
Главния проектант на ПАВЕЦ „Чаира“ е инж. Георги Куков, а стадиите на проучване и проектиране, отнасящи се до електрическата част и компановката на ПАВЕЦ „Чаира“ се извършват лично от инж. Любен Красини.
Строителството е извършено на два етапа, първият от които започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен през 1995 г. През първия етап са изградени подземната машинна зала, 2 бр. напорни тунела с обща дължина 4300 м, подземен напорен тръбопровод №1 с дължина 1800 м, хидроагрегати №1 и №2, както и долния изравнител яз. „Чаира“ с язовирна стена. Хидроагрегати №1 и №2 влизат в експлоатация през април 1995 г. Оборудването за първия етап е доставено от японската компания „Тошиба“. От Япония се доставят и високоякостните стомани за част от тръбите на напорната деривация, които имат най-голямото произведение на напор и диаметър[5] (4620 m²) в света по това време, произведени в специално изграден цех в Септември.[4]
Вторият етап на ПАВЕЦ „Чаира“ е изграден в периода 1996 г. – 1999 г. Финансирането на този етап е осигурено от Световната банка (74%) и НЕК-ЕАД (26%). Изградени са напорен тръбопровод №2, водна кула и главен трансформатор №2, и хидроагрегати №3 и №4. Оборудването за втория етап е произведено по японски лиценз във „Вапцаров“ АД, Плевен и „Елпром-ЗЕМ“ АД, София. Хидроагрегати №3 и №4 влизат в експлоатация през август 1999 г.
Увеличаване на капацитета Редактиране
Среднодневната работа на ПАВЕЦ „Чаира“ е ограничена от обема на долния изравнител яз. Чаира. Текущият му обем позволява непрекъсната работа от 8.5 часа в генераторен режим и 11 часа в помпен режим. За да се увеличат оперативните възможности на ПАВЕЦ „Чаира“ е необходимо да се увеличи капацитетът на долния изравнител. За тази цел е планирано изграждането на яз. Яденица в съседната долина, който ще бъде свързан с яз. Чаира чрез реверсивен тунел с дължина около 7 км. Това ще увеличи капацитета на долния изравнител трикратно и ще позволи непрекъсната работа на централата от 24 часа при пълна генераторна мощност.
По предварителни данни изграждането на язовир „Яденица“ струва 70 милиона долара.[6] Строителството е започнато със средства на НЕК-ЕАД и до октомври 2009 г. е изпълнено временно строителство за язовирната стена и е започнато изграждането на свързващия тунел от двете му страни. Към този момент строителството е спряно поради липса на финасиране.[7]
Бележки Редактиране
- ↑ ПОМПЕНО-АКУМУЛИРАЩИ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ. // energy-review.bg. 2011.
- ↑ „ПАВЕЦ Чаира“ на страницата на Националната елктрическа компания, архив на оригинала от 21 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110721073049/http://www.nek.bg/cgi?d=1432, посетен на 2010-03-28
- ↑ БНР. // ПАВЕЦ "Чаира": Ситуацията е много тежка, трябва стратегическо решение - ремонт или към цялостно преустройство. 11-01-2023.
- ↑ а б в г д Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 24 – 29.
- ↑ Този параметър определя напреженията в материала на тръбата.
- ↑ Данаил Тафров, изпълнителен директор на НЕК, "Вторият етап от ПАВЕЦ „Чаира“ вече е в експлоатация", в-к Капитал, 2 октомври 1999
- ↑ интервю с Димитър Попов, изп.директор на „Енергопроект хидроенергетика“[неработеща препратка], в-к Класа, 20 октомври 2009, стр.16
Външни препратки Редактиране
- ПАВЕЦ Чаира[неработеща препратка] Сайта на НЕК
- ПАВЕЦ Чаира Поглед на 350 метра под земята