Паве
Паветата представляват блокове в различни цветове и форми, използвани за външни настилки. Могат да са каменни или бетонни.[1]
Необходимите инструменти при полагане на павета са лопата, кирка, ръчна количка, виброплоча с или без гумена подложка, метла, канап, винкел, алуминиев мастар за подравняване, преса за разцепване или ъглошлайф за рязане на настилки.
История редактиране
Използването на павета като настилка датира отпреди почти 5000 години. Един от най-старите павирани пътища е открит през лятото на 1994 г., в Гиза, Египет. Този път е построен преди повече от 4600 години за транспортиране на големи камъни за изграждането на храмовете в Гиза. Древният път е дълъг 12 км и широк 2 м. Пътят е павиран с хиляди плочи от пясъчник, варовик и трупи от вкаменено дърво.
В 500 г. пр. Хр, по време на Римската империя са използвани сегментни блокове в пътната система. Римската армия е трябвало да пътува бързо, в рамките на империята, а пътищата по това време били много кални и прашни. За да решат този проблем римляните проектирали пътища, които могат да бъдат видени.
С течение на времето са били построени много пътища с помощта на естествени камъни. През 18 век британски строители осъзнали важността да се подбират чисти камъни за да бъдат по-добри пътищата. Изборът на чисти камъни за пътната настилка се оказва скъпо. Докато се започва да се произвеждат бетонови павета.
След Втората световна война, по-голямата част от Европа е в руини и започва реконструкция. Пътищата са възстановени с помощта на павета, тъй като те исторически са доказали, че са в състояние да издържат на определени изисквания, на които бетон и асфалт не могат да отговорят. Немският инженер, Фриц фон Лангсдорф разработва различните форми и цветове при бетоновите павета. Исторически паветата, най-често са изработени от естествен камък или глина, но още с въвеждането си, бетонните павета се оказват по-икономични за производство и издръжливи. Първите бетонни павета са положени в Щутгарт, Германия.