Павел Шойлеков

български генерал от артилерийско-инженерното ведомство

Павел Петков Шойлеков е български офицер, генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство, началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и командир на 12 артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Павел Шойлеков
български генерал от артилерийско-инженерното ведомство
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди„Свети Александър“
За военна заслуга
„За заслуга“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Биография

редактиране

Павел Шойлеков е роден на 24 септември 1867 г. в с. Клисура. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а през 1893 г. като поручик от 2-ри артилерийски полк е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 година[1], като междувременно през 1895 е произведен в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота в Шуменския крепостен батальон, през 1904 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал. През 1909 г. е произведен в чин подполковник.

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Шойлеков е началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт. На 25 май е произведен в чин полковник, а в периода (28 януари 1915 – 25 септември 1915) г. командва Шуменския крепостен артилерийски полк.

Първата световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Шойлеков е командир на 12 артилерийска бригада. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата[2], а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[3]. След края на войната, през 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания

редактиране
  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 238. (Цит: ВИ, № 43, 9 октомври 1893; № 57, 1 октомври 1896; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 62)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 23
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247 – 248

Източници

редактиране