Павлешенци или Павлешенце или Палмеш (на македонска литературна норма: Павлешенци) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

Павлешенци
Павлешенци
— село —
„Свети Йоан Кръстител“, икона от втората половина на XIX век от църквата „Свети Никола“. Кумановска галерия за икони
„Свети Йоан Кръстител“, икона от втората половина на XIX век от църквата „Свети Никола“. Кумановска галерия за икони
North Macedonia relief location map.jpg
41.9983° с. ш. 21.9039° и. д.
Павлешенци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 474 m
Население 77 души (2002)
Пощенски код 2220

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на около 33 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.

ИсторияРедактиране

В началото на XX век Павлешенци е българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 584 българи християни.[1]

Почти всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Павлишенци (Pavlichentzi) се състои от 760 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи българско училище.[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Павлешенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Палмеш (Palmeš) като българско християнско село.[6]

В 1994 година селото има 122, а в 2002 година – 77 жители.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Павлешенци
  •   Арсен Божинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
  •   Милан Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров на два пъти[9][10]
  •   Митруш (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[11]
  •   Поп Пензо, деец на ВМОРО, селски войвода, на 4 март 1905 година със селската милиция напада в гръб турските части, обградили край Павлешенци четата на Иван Наумов Алябака и така я спасява.[12]
Починали в Павлешенци

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Официален сайт на Община Свети Никола
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.