Па̀влос Йосиф Гѝпарис (на гръцки: Παύλος Ιωσήφ Γύπαρης) е гръцки военен, политик и деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Павлос Гипарис
Παύλος Γύπαρης
гръцки военен и политик
Роден
1882 г.
Починал
22 юли 1966 г. (84 г.)
Павлос Гипарис в Общомедия

Биография

редактиране

Павлос Гипарис е роден през 1882 година в Аси Гония, област Ханя, остров Крит, тогава в Османската империя. През 1904 година се включва с чета на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 110 души[2] срещу ВМОРО. На 25 март 1905 година Павлос Гипарис, заедно с четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[3] Самият Гипарис пише поема за щурма, в която се чете:

Кръвта на българите течеше като от чешма
Отмъстителите убиваха които се мяркаха пред тях,
стига само да бяха българи,
защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.

 
Павлос Гипарис

Взима участие в преврата в Гуди в 1909 година.

През 1912 година Павлос Гипарис и Темистоклис Софулис организират доброволчески отряд и превземат остров Самос през Балканската война. През 1914 година пак начело на доброволна организация се застъпва за идеята за създаване на Временно правителство на Автономна република Северен Епир.

 
Гипарис с 250 критски доброволци на страната на Антантата, 6 август 1915 година
 
Бюст в Солун

При избухването на Първата световна война участва с гръцки доброволци на западния фронт на страната на Антантата и при дебаркирането при Галиполи през 1915 година.

През 1916 година по време на националната схизма застава на страната на Елевтериос Венизелос, който го назначава за офицер в правителствената армия. До 1920 година служи като командир на батальона за сигурност на Атина, където изпълнява убийството на Йон Драгумис на 31 юли 1920 година. Вината му не е доказана в съда. След загубата на изборите същата година бяга във Франция заедно с Венизелос.

През Втората световна война при нападението на Нацистка Германия над Гърция през 1941 година Павлос Гипарис се завръща в Крит и взима участие в битките срещу германците. След окупацията на острова бяга в Египет, където работи в централата на гръцкия гарнизон в Александрия и Кайро.

След 1944 година е назначен за комендант на Ханя и се включва в партията на Софоклис Венизелос, като е избран за неин представител от Ханя. В последните години от живота си пише мемоари - „Οι πρωτοπόροι του Μακεδονικού Αγώνος“ (Αθήνα, 1962) („Пионери на Македонската битка“). Павлос Гипарис умира през 1966 година в Атина.[4]

В 1978 година в Солун е издигнат негов бюст, дело на леринския зограф и скулптор Танасис Минопулос (1931 - 1982).[5]

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници

редактиране
  • Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό. Εκδοτική Αθηνών. Αθήνα 1987.