Падане на комунистическите режими в Източна Европа

Падането на комунистическите режими в Източна Европа, революциите от 1989 г., падането на комунизма и есента на народите, са термини, описващи поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г.

По време на тези събития редица комунистически правителства от Съветския блок падат в рамките на няколко месеца.

„Есен на народите“ е израз, заимстван от израза „пролет на народите“, с който са известни демократичните революции и войни от 1848 г. Есента на народите са ненасилствени революции, започнали в Полша. След това се разпространява вълна на ненасилствена революция в Източна Германия, Чехословакия, Унгария и България. В Румъния обаче комунистическият режим е свален чрез насилие и Николае Чаушеску, румънски диктатор, дори e екзекутиран.

Тези революции значително променят баланса на световните сили, а заедно с разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. отбелязват края на Студената война.

През 1989 г. старите партийни ръководители в ГДР, Чехословакия и Полша са сменени на партийни пленуми и конгреси и са формирани нови правителства, а в края на декември 1989 г. в Румъния избухва истинско народно въоръжено въстание, диктаторът Чаушеску е осъден на смърт и разстрелян.

На 3 ноември 1989 г. в София се провежда шествие до Парламента, организирано от „Екогласност“, чиято цел е да се връчи петиция срещу проектите Рила – Места. По-късно то ще бъде наречено „Първият демократичен митинг“.[1][2] Шествието изглежда без последствия, но на 10 ноември 1989 г. – деня след разрушаването на Берлинската стена – комунистическият лидер на България Тодор Живков е свален от Политбюро.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране