Па̀деш или книжовно Па̀деж е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Падеш
Общи данни
Население 592 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35 852 km²
Надм. височина 700±1 m
Пощ. код 2747
Тел. код 07414
МПС код Е
ЕКАТТЕ 55107
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Кметство
   - кмет
Падеш
Валери Качулски
(ДСБ, СДС)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в падина, откъдето идва и името му. То е в планината Влахина, която обгражда селото като венец и допринася за благоприятния климат. Районът е плодороден - добре представени са както овощните култури, така и зеленчуковите насаждения. Край селото тече река Габровщица, десен приток на Струма.

От връх Чуката се открива невероятна гледка към Рила и Благоевград. В подножието на този връх има иглолистна гора, в която са намерили убежище много диви животни.

ИсторияРедактиране

По силата на Санстефанския мирен договор селото остава в пределите на България. По силата на Берлинския договор селото е върнато на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Падеш, 3 1/2 часа на З от Джумая. Околност стръмна и камениста. 290 къщи.[1]

В 1898 година е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за паметник на културата.[2]

В селото е организиран комитет на ВМОРО, а на 14 февруари 1903 година селото е нападнато от турски аскер и са убити Иван Стоилков, Тиме Кьосевски, Лазар Стаменов, Ангел Стоянов, Велика Зашова, Стоимен Петканов, Димитър Цървенков, а са ранени Якимов и Велико Стоичков, изнасилени са Яна Стоянова (65), Мария Ангелова (58), Мария Петрова, Христина Стоянова, Мария Георгиева, Елена Янчева, Мария А. Чокарска, Магдалена Стоянова, Именка Христова, Велика Георгиева.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Падеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1250 души, всичките българи-християни.[6]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1455
 
1946 1545
1956 1490
1965 1222
1975 1086
1985 972
1992 902
2001 835
2011 683

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 683 100.00
Българи 646 94.58
Турци 0 0.00
Цигани 9 1.31
Други 3 0.43
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 25 3.66

ЛичностиРедактиране

Родени в Падеш
  •   Георги Багажев (1860 – 1940), български революционер и проветен деец
  •   Георги Янакиев - Пелтека, (1857 – ?) български революционер
  •   Деспот Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина[10]
  •   Лазар Иванов (1855 – ?), получава килийно образование, учител в родното си село до 1878 година, след това е свещеник в Падеш и Лешко[11]
  •   Смилен Димитров Сейменски (1866 – 1901), български революционер
  •   Стойчо Милушев (1866 – 1923), български комунист

БележкиРедактиране

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 92.
  3. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.363-364.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  5. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  7. „Справка за населението на село Падеш, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.