Палатографията (от лат.: palatum – „небце“ и гр.: γραφία /графия/ – „пиша“) е техника в експерименталната фонетиката и медицинската диагностика, чрез която се определят и илюстрират частите от небцето които се допират с езика по време на учленяването на даден звук.[1] Основният продукт на палатографията е палатограмата която представлява схематично изображение на допирните точки на езика с небцето.

Класически

редактиране

За да се снеме палатограма, езикът на говорещия се оцветява с боя, след което същият възпроизвежда желания звук. Боята оставя отпечатъци върху небцето, които се заснемат и които показват къде езикът е извършил контакт с небцето.

Електропалатографски

редактиране

При този съвременен метод се поставя изкуствено небце покрито с електроди върху небцето на субекта. При контакта на езика с електродите, последните изпращат сигнал към външно устройство което записва и/или изобразява извършения контакт. Този метод има предимството, че позволява да се снема динамично извършваният контакт на поредица от звуци.

Приложения

редактиране

Езиковедите често използват палатографията за изследване на слабо изучени, и често дори застрашени от изчезване езици. Така други учени могат да изучават задочно езика, което е голямо удобство тъй като повечето непроучени и изчезващи езици се говорят в трудно достъпни части на света и от ограничен брой хора. Освен това генерираните данни ще съхранят знанието за езика дори и след неговото изчезване. Освен в академичните среди, палатограмите могат да се използват и за педагогически цели, тъй като нагледно показват как се извършва учленяването на звука.

Чрез палатография и най-вече – електропалатография, се изследват и хора с артикулационни говорни дефекти, което позволява по-точна диагностика и съответно третиране на проблема.

Източници

редактиране
  1. Граматика на съвременния български книжовен език, Том 1 – Фонетика