Палацо Дзевалос
Палацо Дзевалос (на италиански: Palazzo Zevallos) е монументална сграда в град Неапол, Италия, разположена по протежение на ул. Толедо. В сградата се помещава музейна галерия със същото име, която е част от „Италиански галерии“, собственост на банка Интеза Санпаоло.
| Палацо Дзевалос (Неапол) Palazzo Zevallos | |
 Монументална сграда | |
 Местоположение в Неапол | |
| Местоположение |  Неапол, Италия |
|---|---|
| Архитект | Козимо Фандзаго |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | Банка, Картинна галерия |
| Палацо Дзевалос (Неапол) в Общомедия | |
История редактиране
Дворецът е построен между 1637 и 1639 г. от архитект Козимо Фандзаго по волята на испанското семейство Зевалос, херцози на Остуни, които искат да имат огромен дворец на Виа „Толедо“ в Неапол.
.jpg)
Първият собственик на двореца е Джовани Дзевалос (Хуан де Зевалос Никастро, херцог Остуни), който влиза във владение на имота след края на строежа му през 1639 г. След смъртта на херцога дворецът преминава в наследство на сина му Франческо, който го продава през 1653 г. на Джовани Вандейниден, търговец и колекционер на произведения на фламандското изкуство, както и баща на Фердинанд, който придобива от краля на Испания титлата „Маркиз на Кастелнуово“. Фердинанд се жени за представителка на рода Пиколомини, която му ражда две деца – Джована и Елизабета. Джована се омъжва за Джулиано Колона, принц на Сонино, а Елизабета за Дон Карло Карафа ди Стилиано, Маркиз на Анци. С тази сватба, свързваща две важни благороднически семейства в Неапол, се променя и собствеността върху сградата, като през 1688 г. преминава в собственост на семейство Колона. През 17 век двореца е подложен на множество реставрации и промени, както вътрешни, така и на основната фасада. От първоначалния вид на дворецът е запазен великолепния входен портал с герба на Зевалос, изпълнение на Фандзаго. Лично Джулиано Колона наема неаполитанския художник Лука Джордано, който извършва вътрешните стенописи.
През първата половина на 19 век, поради някои разногласия в семейство Колона, дворецът е разделен на няколко части и продаден на различни хора, които нямат връзка със семейството. При новите собственици фреските на Лука Джордано са изгубени, а заедно с тях и целия престиж на сградата като цяло, като междувременно в същия период значително се увеличава броя на домовете на благородници, построени в протежение на най-важната улица на града. Няколко купувачи завладяват част от двореца, като банкерът Карло Форкет се настанява на първия етаж, рицарят Отавио Пиколелис в други две зали, а останалите части от сградата биват пуснати в продажба едва след няколко години. В този период дворецът за пореден път е подложен на архитектурна промяна, извършена от Гулиелмо Тури. Най-важната част от сградата, която в наши дни е отворена за посещение, е придобита от Форкет, които иска за апартамента си нов цикъл от декорации и мазилки, който да украсяват основното стълбище и стаите на първия етаж. За целта биват наети Дженаро Малдарели и Джузепе Камарано, известни в Неапол с декорациите на дворците на благородниците в града, включително и Кралският дворец.
В края на 19 век апартамента на Форкет става собственост на Търговска банка Италия, а до 1920 г. и останалите части са изкупени от същата. Така сградата, след почти век има в лицето на Търговска банка, отново само един собственик. За целите на банката е възложено на архитект Луиджи Платания да адаптира сградата към новото ѝ предназначение, като покрие вътрешния двор и създаде голяма зала на приземния етаж. На основния етаж на сградата, през 2007 г. е отворена за посещение, една от трите художествени галерии, принадлежащи на банковата група, наричани „Галерии на Италия“. В същата са изложени около 120 експоната, включващи картини и скулптури.
Описание редактиране
Порталът на сградата, създаден от Козимо Фандзаго, е величествен, типичен за неаполитанската архитектура.
Непосредствено след входа се намира огромната централна зала на архитект Луиджи Платаня, изцяло в еклектичен стил. Тя е създадена от предишния двор, изграден по проект на Фандзаго и стъклен покрив дело на Платаня. Монументалното стълбище вдясно води към горния етаж и е украсено с големи лампи и позлатени мазилки в стил от 19 век. На свода е изобразена Сафо, като фреската на Джузепе Камарано е подписана и датирана от 1832 г. Стените, оцветени в мъхесто зелено, са украсени в неокласически стил от Дженаро Малдарели. След монументалното стълбище помещенията, които образуват основния етаж, се отварят последователно.
Сред тях са зала „Амурини“, декорирана в края на 19 век, зала „Стуки“, украсена с неокласически елементи по стените, зала „Птиците“, украсена с животински и флорални мотиви от 19 век, от които получава името си, следва зала „Помпей“ и накрая „Зала на вярността“, наречена така, заради красивата фреска представяща добродетелта, дело на Джузепе Камарано и Дженаро Малдарели.
В тях се помещава едноименната музейна галерия, която се състои от 120 произведения, включително картини, рисунки и скулптури, които са част от колекциите на „Италиански галерии“, собственост на банка „Интеза Санпаоло“.
Музейна галерия редактиране
Творбите, изложени в Галерия „Палацо Дзевалос“, са подредени в хронологичен ред.
Картини от 17 век на художниците Франческо де Мура, Лука Джордано, Бернардо Кавалино, представители на Неаполитанската школа по живопис.
От 19 век са картините на художници от Школата в Позилипо като Антон Сминк ван Питло и Джачинто Джиганте.
Скулптурите и рисунките с молив и въглен –дело на Винченцо Джемито са изпълнени между 19 и 20 век, и на тях е посветена цяла зала.
Един от най-важните експонати на колекцията е картината Мъченичеството на Света Урсула, считана за последната творба на Караваджо, рисувана от художника през 1610 г. малко преди да почине.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Aurelio De Rose, I palazzi di Napoli, Roma, Newton & Compton, 2001, ISBN 88-541-0122-2
- AA.VV., Gallerie di Palazzo Zevallos Stigliano, Intesa Sanpaolo, 2008, ISBN non esistente
- AA.VV., Gallerie di Palazzo Zevallos Stigliano, Arte'm srl, 2014, ISBN 978-88-569-0432-1
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palazzo Zevallos в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |