Палеа Лептокария
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лептокария.
Палеа Лептокария, или Палия Лептокария (на гръцки: Παλαία Λεπτοκαρυά, Η Παλαιά Λεπτοκαρυά, в превод Стара Лептокария), е бивше село в Централна Македония, Гърция, на територията на дем Дион-Олимп в област Западна Македония.[1][2]
| Палеа Лептокария Παλαία Λεπτοκαρυά | |
| — село — | |
 Олимп от Палеа Лептокария | |
  Палеа Лептокария  Палеа Лептокария  Палеа Лептокария | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Дион-Олимп |
| Географска област | Пиерийска равнина |
| Надм. височина | 340 m |
География
редактиранеСелото се намира на 340 m[2] или 400 m надморска височина в подножието на Олимп,[1] на 4 km югозападно от днешното градче Лептокария[3] между местностите Луки и Влукани.[1]
История
редактиранеЮжно от Палеа Лептокария са развалините на античния град Либетра.[1]
Селото в края на XIX век е гръцко селище в Османската империя.[2] Името му е Лептокариес (Λεπτοκαρυές) или Лефтокариес (Λεφτοκαρυές), което означава „лешникови дървета“.[1]
След Балканските войни (1912 – 1913) попада в Гърция. В 1914 година комисията по имената на селищата в Македония променя името на Лептокария.[1]
Жителите на Лептокария традиционно се занимават със земеделие и скотовъдство.[2]
След Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) жителите на Лептокария се преместват на морския бряг, където се основава градчето Лептокария. Старото село започва да носи името Палеа Лептокария.[2]
В селото са запазени няколко къщи, както и опожаряваната от османците гробищна църква „Света Троица“ и разрушената църква „Свети Николай“ в центъра на селото.[1]
На празника Света Богородица Животворящ източник, петък след Великден, в Палеа Лептокаря става традиционен фестивал с македонски танци и песни.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з Παλαιά Λεπτοκαρυά // Δήμος Δίου-Ολύμπου, 03/01/2019. Посетен на 21 юни 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.