Палеографията (от гр. παλαιώς / стар und γραφειν / пиша) е историко-филологическа приложна наука за старото писмо, която се занимава с прочитането, развитието и датирането на старото писмо, особеностите на ръкописите, както и с личността и историческото значение на писачите.

Последната воля на Уилям Шекспир, написана ръчно: Текст труден за тълкуване от съвременните читатели.[1]

Най-известните палеографии на българския материал са наръчниците на В. Щепкин, Е. Карски и А. Джурова.

Литература

редактиране

Вижте също

редактиране
  1. Cardenio, Or, the Second Maiden's Tragedy, pp. 131-3: By William Shakespeare, Charles Hamilton, John Fletcher (Glenbridge Publishing Ltd., 1994) ISBN 0-944435-24-6