Палеохори (дем Кушница)

(пренасочване от Палеохори (Ном Кавала))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.

Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 1604 жители.

Палеохори
Παλαιοχώρι
— село —
Castle of Paleohori, Pangaion.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 179 m
Население 1604 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 8 километра в северозападна посока.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Палеохори е смесено гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 420 гърци. В селото работи училище.[1]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Палихор е гръцко село със 150 къщи, между които има и малко турци.[2] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палихор живеят 450 турци и 500 гърци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палихор (Palihor) има 500 гърци.[4]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 170 семейства с 662 души, като селото е смесено местно-бежанско.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Палеохори

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  2. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012