Панайот Чивиков

български анархист, публицист и журналист

Панайот Великов Чивиков-Жерминал е български анархист, публицист и журналист. За творчеството си използва артистичните псевдоними Дон Базилио, Педро Хименес, Жарбон и Отто Запрянов.[1] Псевдонимът Жерминал произхожда от третия месец от календара на якобинците от Френската революция.[2] Месецът Жерминал обхваща периода от 21 март до 19 април, а името му е избрано от Емил Зола.[1] „Жерминал“ е и анархистическо списание, издание на CNT-FAY в Иберия.

Панайот Чивиков
български анархист, публицист и журналист
Роден
Починал
16 август 1998 г. (93 г.)
ПсевдонимЖерминал
Семейство
ДецаЖерминал Чивиков

Биография редактиране

Панайот Чивиков става следовник на анархизма покрай изявите в Русе на Върбан Килифарски, Иван Янков-Янк, Георги Шейтанов и Желю Грозев. Дейността си като анархист започва още като ученик. По повод на предстоящото Септемврийско въстание, заедно с негови другари е преследван, арестуван, изтезаван и заплашван с физическо ликвидиране. По тези причини е изключен от Мъжката гимназия в Русе и е преместен в Столарското училище. Полицейските власти изискват да бъде изключен и от там.[1]

Като журналист Чивиков прави първи стъпки във вестник Буревестник, издаван в родния му град по решение, взето в град Ямбол от конгреса на Федерацията на анархо-комунистите. След това съвместно със съмишлениците си Георги Шаламанов, Димирър Панов и някои други прави опит за издаване на Пурпур, Свободна мисъл и Сигнали. Успоредно с издателската си дейност, заради произведението му Другарят Христос е анатемосан от църковните управници. Като член на кръга Мисъл и воля на Георги Жеков става отговорен редактор на Работническа мисъл, издаван от Александър Сапунджиев и Петър Лозанов. За статия, написана против Александър Цанков, бива арестуван и осъден по Закона за защита на държавата на три години строг тъмничен затвор.[1]

След това за Панайот Чивиков започва дълъг период на емиграция, първоначално във Франция от 1928 до 1929 г., а по-късно с документи на различни анархисти в Югославия, Русия, Австрия и отново Франция. През 1936 г. става интербригадист по време на Испанската гражданска война. За двете години война е говорител в Радио Барселона и същевременно списва бюлетин на български език.[1]

Като близък другар на Панайот Чивиков, Христо Колев му възлага да направи превод на някои глави от книгата „Левият радикализъм – принудително лечение срещу старческата болест на комунизма“. В тази книга, внесена в България през 1969 г., авторите Габриел и Даниел Кон-Бендит отричат ръководната роля на комунистическата партия, социалистическата държава, властта и законите и пропагандират саморъкотворното самоуправление на обществото. Държавна сигурност предприема мерки книгата да не бъде издадена. Въпреки тях анархистите успяват да разпространят листовки, с които се критикува народната власт и се призовава към самоуправление на обществото.[3]

Семейство редактиране

По време на втория си емигрантски период Панайот Чивиков се запознава с родената в Грац София Максимилиан (†28 юни 1998), която се преселва с него в Русе. Двамата имат дъщеря Пламена (р. 1944) и син Жерминал Чивиков (р. 1945).[1]

Заглавия на някои произведения редактиране

  • Другарят Христос (стихосбирка, 1927)[1]
  • Шлеп 3570 (разкази, 1928)[1]
  • Песни на един прокуден (стихосбирка, 1928)[1]
  • Ден последен е този (стихосбирка, 1934)[1]
  • Цар Борис Последни (статия, 1938)[1]
  • Съдбата на бояджията Адолф Хитлер (статия, 1938)[1]

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Билчев, Тодор. Счетоводителят, който обърка сметките на враговете на свободата // utroruse.com, 21 юли 2017. Посетен на 7 януари 2023.
  2. Чолашка, Нели. Доноси за Жерминал Чивиков писал и мъжът на сестра му // old.segabg.com. Архивиран от оригинала на 2023-01-07. Посетен на 7 януари 2023.
  3. Из архивите на ДС // КРДОПБГДСРСБНА. с. 475. Посетен на 7 януари 2023.