Отваря главното меню

Пандемониум (Изгубеният рай)

Пандемониум е столицата на Ада в епическата поема на Джон Милтън "Изгубеният рай" (1667).

Пандемониум
John Martin Le Pandemonium Louvre.JPG
Джон Мартин
Година 1825
Техника маслени бои върху канава
Размери 123 × 185 cm
Изложена Лувър, Париж, Франция

Думата произлиза от гръцкото "παν", което означава "всичко" или "всеки" и "δαιμόνιον", което означава "малък дух" или "малък ангел" или, както го интерпретират християните, "малък демон", а по-късно "демон". Така, в груб превод, думата означава "Всички демони", но може да бъде интерпретирана и като Παν-δαιμον-ειον, т.е. "Място на всички демони".

Милтън измисля името за столица на Ада, "главен град на Сатаната и неговите перове", построен от падналите ангели по предложение на Мамон в края на Книга I от "Изгубеният рай". Проектиран е от архитекта Мулсибер, който е проектирал и райските дворци, преди да падне (в произведението на Милтън, Мулсибер е и римския бог Вулкан). Книга II започва с диалог в "Стигийския съвет" в съвещателната зала в Пандемониум. Демоните я построяват само за час, но тя далеч надминава всички човешки дворци; въпреки това като размери вероятно не се отличава особено, тъй като демоните смаляват титаничните си размери, за да се поберат вътре.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pandæmonium (Paradise Lost)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.