Паневритмията е система от гимнастически музикални упражнения, практикувани от Бялото братство – последователите на Петър Дънов. Създавана е от него постепенно, от 1927 г. нататък. Паневритмията има задълбочена философска основа и съчетава музика, движение, мисъл и слово в хармонично цяло.[1]:с. 47–50[2]:с. 198, 238 Насочена е към постигане на вътрешен баланс и хармонизация. Дънов поставя акцента на упражненията върху вземането и даването, като според привържениците на Бялото братство целта е да се създаде съзнателен обмен със силите на природата. Паневритмията се практикува както за физическо здраве, така и за духовно развитие.[3][4][5][6][7]

Паневримитмия до езерото Бъбрека, Рила

ЕтимологияРедактиране

 
Петър Дънов, създателят на паневритмията

Етимологично „паневритмия“ е съставена от три корена:

  • „Пан“ означава всичко, все, всеобщ, космичен;
  • „Ев“ или на латински „еу“ е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света.
  • „Ритъм“ значи правилност в движенията или във всеки външен израз на нещата.[8]

Етимологически смисълът на думата „паневритмия“ най-често се предава чрез израза: „висш космичен ритъм или всемирна хармония на движението“.[9][10] Извън етимологизацията паневритмията може да се определи като система от специфични упражнения с музикален съпровод, целящи както развитието на физическото тяло, така и пробуждането на съзнанието и хармонизиране на човека с природата.[9]

СъщностРедактиране

Паневритмията е съставена от три дяла, които се изпълняват един след друг: първи дял, наречен „28 упражнения“, втори дял – „Слънчеви лъчи“ и трети дял – „Пентаграм“. Трите дяла се състоят от различни упражнения и се характеризират с различни особености, начин на подреждане и движение на участниците, продължителност. Всяко едно упражнение има определена философска идея, изразена чрез неговата музика, движения, наименование и текст на песента. Всички упражнения, както и трите дяла, са подредени в смислова последователност, смята се, че представляват последователни моменти на индивидуалното и колективното развитие на човека.[1]:с. 47–50, 179

Паневритмията има няколко нива:

  • ментално – израз на идеите,
  • акционално – свързано с ритъма и движението,
  • музикално – с тоналността, музиката,
  • вербално – с текста на песните.[9]

Изпълнява се на открито, сред природата, рано сутрин (по/след изгрев слънце), в периода от 22 март до 22 септември (от деня на пролетното до деня на есенното равноденствие). Подреждането е в кръг или в по-сложни фигури. Участниците са по двойки (броят им е неограничен); препоръчително е да са облечени в бели или светли дрехи. Музикантите и певците са в центъра на кръга. Включените музикални инструменти не са ограничени, но с предимство се използва цигулката. Движенията са плавни, с участието на всички части на тялото. Походката е специфична – кракът винаги докосва терена първо с пръстите. Дишането е естествено; има специално дихателно упражнение. Продължителността на паневритмията е общо около 70 минути или повече, а чистото време е около 60 минути. Спазен е принципът за постепенност. Постоянно се редуват моменти на ритмично съкращение и разхлабване на мускулатурата и така натоварването се понася по-лесно. Координационните изисквания нарастват в средната част на първия дял и във втория дял; изискванията към равновесието също постепенно нарастват към максимума си в средния дял, а изискванията към психиката се засилват постепенно към последния дял.[9][1]:с. 50-51

Целта е подобряване и поддържане на здравето и стимулиране на хармоничното развитие на личността, на човешките способности, емоции и нагласи към живота,[1]:с. 34 чрез постигане на хармония с природата (вселената, всемира). Според Дънов през човешкото тяло протичат „земни“ и „слънчеви“ (или „небесни“) енергии (според изследователите вероятно аналогични на „ин“ и „ян“ енергиите в източната философия), които трябва да бъдат балансирани, защото те определят здравословното състояние на човека, неговите мисли и чувства, и това се постига чрез паневритмичните упражнения.[1]:с. 66

28 упражненияРедактиране

Първата част включва 28 упражнения, изпълнявани с партньор при движение в кръг (в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка). Първите десет упражнения, известни още като „Първият ден на Пролетта“, се изпълняват без прекъсване. След това движенията на ръцете и краката се усложняват и координационните изисквания нарастват, правят се малки паузи. Този дял представлява символичното пробуждане на душата, тъй като природата се пробужда през пролетта. Според Петър Дънов, фокусът върху движението във всяко упражнение и идеите, свързани с упражнението са ключови за правилното изпълнение на упражненията. Упражненията трябва да се изпълняват мислено и с любов, а не механично.

„Слънчеви лъчи“Редактиране

 
Паневримитмия на Седемте рилски езера – „Слънчеви лъчи“

„Слънчеви лъчи“ е композиция, изпълнявана след 28-те упражнения. Този дял от паневритмията е по-сложен в хореографско отношения. Музиката му като цяло е създадена в типичния за българската народна музика неравноделен размер 7/16. Хронологически е създаден последен, през 1941 г., но е поставен между съществуващите вече два дяла; така завършва оформянето на Паневритмията като цялостна система.[1]:с. 93–94, 182

Участниците, подредени по двойки, образуват две групи: 12 лъча, които символично представляват отварянето на дванадесетте порти на живота, изразено по друг начин чрез 12-те знака на зодиака, и външен кръг около лъчите, представящ колелото на живота. Действайки като радиуси, 12-те лъча се приближават до центъра, символизирайки приемането на жизнените сили, и след това се връщат назад, за да влеят тези сили във външния кръг, който се привежда в движение. По-нататък всеки от партньорите в двойка извършва кръгове около другия. Тези движения представляват етапи на развитие, в които човечеството е в капан, в кръга на материалното съзнание. Следващи движения символизират освобождението от този кръг и последвалата радост, свързана с такова освобождаване, изразено чрез пеенето и пляскането на участниците.[11]

„Пентаграм“Редактиране

 
Паневримитмия на Седемте рилски езера – „Пентаграм“

Третата част е Пентаграмът, който символично представя пътя на човешката душа към съвършенство. Всеки лъч от пентаграма представлява съответно любов, мъдрост, истина, справедливост и добродетел и всеки участник преминава през тези позиции.[1]:с. 260 Пентаграмът е също метафора за космически човек в движение, като аписите са глава, две ръце и два крака.

Упражнението се изпълнява от групи с по пет двойки участници, които се нареждат в радиални редици. Всяка група представя един пентаграм и изпълнява доста сложни геометрични фигури, като хората в нея се движат и разменят местата си,[1]:с. 81, 259-260 символизирайки, че положителните добродетели на индивида трябва да бъдат в движение, за да могат да имат ефект. След това участниците тръгват напред, представяйки че въплъщаването на добродетелите е постигнато. Тези движения се повтарят пет пъти, координирано с общо кръгово придвижване на всички групи.

История на паневритмиятаРедактиране

СъздаванеРедактиране

Музиката, движенията и някои от текстовете на песните са създавани и усъвършенствани от Петър Дънов в течение на много години. По свидетелство на Крум Въжаров той показва първите упражнения от паневритмията на учениците си през 1927 г.[2]:с. 245 Още преди това обаче създава някои от песните, които по-късно стават част от първия дял. Повечето от текстовете са написани по негова поръка от поетесите Олга Славчева (повечето текстове от първия дял) и Весела Несторова (повечето стихове към втория дял).[1]:с. 93–94 Най-старият автентичен документ, с дата 19 май 1932 г., е нотният текст на „Първия ден на пролетта“, упражнения 6, 7 и 8, дадени с четен брой тактове (38).[2]:с. 241 Хронологично, след първия дял той дава упражнението „Пентаграм“, сегашния трети дял. Композицията „Слънчеви лъчи“ е създадена последна, през 1941 г., но е поставена между съществуващите вече два дяла; така завършва оформянето на паневритмията като цялостна система.[1]:с. 93-94 Първоначално се е използвал изразът „музикални гимнастически упражнения“; в края на живота си Петър Дънов възлага на Ярмила Менцлова да оправи „гимнастиките“. От дневници на ученици се вижда, че през 1932 г. думата „паневритмия“ вече е била позната.[1]:с. 182[2]:с. 250 В публикация названието се среща за първи път през 1935 г. – статия на Боян Боев, озаглавена „Паневритмия“ (сп. „Житно зърно“, кн.2/3).[1]:с. 182 В същата статия е отбелязано, че се играе „от ранна пролет до късна есен“.[2]:с. 26

ИзданияРедактиране

Преди 1944 г. излизат три издания, описващи паневритмията. Съвкупно те дават представа за нейните компоненти: принципи, смисъл, музика, движения и поетичен текст. Това са:[12]

  • Беинса Дуно, „Паневритмия“, София, 1938;
  • „Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя“, София, 1941;
  • „Слънчеви лъчи. Музика, движение и говор от Учителя“, София, 1942.

Непосредствено преди смъртта си Дънов заръчва на Ярмила Менцлова, известна професионална танцьорка и хореографка, да оправи паневритмията. На нейното колебание той категорично заявява, че именно тя трябва да го направи.[13][14] В началото на 50-те години Менцлова прави съвместен опит с Мария Тодорова и Елена Андреева, съставяйки текст, известен по-късно като „Паневритмията на сестрите“, който не е публикуван, а се разпространява като машинописни копия, без имената им.[14] По-късно, през 1984 г. Ярмила Менцлова издава във Франция, където живее, „Паневритмията“ (La Paneurythmie) – том 1,[15] написана с голям професионализъм и дълбоко вникване в движенията. Смъртта ѝ след нападение осуетява написването на следващите части, описващи „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“.[16]

Терапевтичен потенциалРедактиране

В първата публикувана книга за Паневритмията от 1938 г. упражненията са определени главно като метод за поддържане на добро здраве – по-специално като интелигентен обмен между човек и природа с цел насърчаване на здравето чрез ритмични и хармонични движения, съчетани със съответната музика, концентрация на мисълта и правилно дишане. В периода след 2001 г. са извършени редица научни изследвания на паневритмията: теоретични (анализи на текста и на музиката), констатиращи и експериментални (с деца и възрастни), при които се показват положителни ефекти от практиката върху участниците. Според проучване от 2004 г. мнозинството от участниците в паневритмия посочват подобрение на психичните, физическите и социалните аспекти на здравето си. При голямо експериментално контролирано проучване през 2007/2008 г. се показва значително подобрение на психофизичното състояние като резултат от 6 месеца обучение: подобрява се равновесието (статично и динамично), общата подвижност, статичната силова издръжливост на мускулите абдуктори в раменните стави и динамичната на мускулите флексори в глезенните стави, засилват се редица позитивни психически състояния и намалява изразеността на негативните, работоспособността, стресоустойчивостта и ефективността при социалните дейности се повишават и като цяло качеството на живота, дължащо се на здравето.[1]:с. 8-9, 107-116, 171-175[6][17]. Паневритмията също е изследвана като потенциален метод за физическа подготовка, като едно проучване предполага значително подобрение в баланса, скоростта и пъргавината.[18]

РазпространениеРедактиране

В България паневритмия се играе редовно в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Благоевград, Перник, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Ямбол и др.[19][20] В чужбина паневритмия се организира в САЩ, Франция, Русия, Англия, Австралия, Швеция, Италия, Испания, Германия, Австрия, Македония и др.[21][20]През месец август последователите на Бялото братство от много страни играят паневритмия в Рила на широкото било до Бъбрека – петото езеро от Седемте рилски езера.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Червенкова, Людмила. Паневритмия, здраве и благополучие. Един български модел за двигателна активност.. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3575-7.
  2. а б в г д Менцлова, Ярмила. Паневритмия. Човешката душа в единство с Всемирната хармония. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2016. ISBN 978-619-7033-29-8.
  3. Paneurhythmy. Sofia, Bialo Bratstvo Publishers, 2015. ISBN 978-954-744-282-5.
  4. The Circle of sacred dance : Peter Deunov's paneurhythmy. Shaftesbury, Element, 1991. ISBN 1852302070. OCLC 24694044.
  5. Rusev, Hristo. Spiritual group White Brotherhood gathers in Bulgaria – in pictures. // The Guardian. 2015-08-27. Посетен на 2019-08-31.
  6. а б Introducing Paneurhythmy – Group Exercises, Music, Poetry, Geometry and Nature Combined in Favor of Health. // European Journal of Physical Education and Sport 10 (4). 2015-12-05. DOI:10.13187/ejpe.2015.10.172.
  7. Pilgrims dance in cosmic energy ritual in Bulgaria. // Reuters. 2017-08-21. Посетен на 2019-09-08.
  8. Peneva, Boyanka. PANEURHYTHMY AND EURHYTHMY – PHILOSOPHY AND PRACTICE. // 2008.
  9. а б в г Тончева, Светослава. Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-237-3. с. 250 – 253.
  10. www.panevritmia.info
  11. Слънчеви лъчи. Музика, движение и говор от Учителя. София, 1942. с. 13 - 14.
  12. Бакалов, Румен (съставител). Беинса Дуно. Паневритмия. Сборник с автентични документи 1936 – 1942 г.. София, ИК АУМ, 2013. ISBN 987-619-90114-1-6. с. 3.
  13. Спомени на Мария Златева. // сп. Житно зърно (24). 2011.
  14. а б Тодорова, Мария. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението ѝ от трите сестри. // Изгревът на Бялото братство. Том 1. Състав. В. Кръстев. Библиотека Житен клас, 1993. с. 213 - 214.
  15. Mentzlova, Iarmila. La Paneurythmie. Le psychisme humain en Union avec l'Harmonie Universelle. Exercices d'initiation de Peter Deunov Beïnça Douno. Volume I. Paneurythmie. Danse, principes, musique. Strasbourg, Weibel, 1984.
  16. Разговор на Мария Митовска за Ярмила Менцлова. // friendsoftherainbow.net.
  17. Cervenkova, L. Influence of Paneurhythmy training for beginners on quality of life and health. // Sport and science 4. 2012. с. 115 – 22.
  18. Pandulcheva, Daniela и др. Paneurhythmy as a Method of Physical Education in University Sports Classes. // Journal of Physical Education and Sport 18. 2018. с. 2092 – 2096.
  19. bratstvoto.net
  20. а б www.panevritmia.info
  21. paneurythmy.com