Отваря главното меню

Пантелеймон Папагеоргиу

Пантелеймон (на гръцки: Παντελεήμων) е гръцки православен духовник.[1][2]

Пантелеймон
Παντελεήμων
гръцки духовник
Бюст на митрополит Пантелеймон в Солун
Бюст на митрополит Пантелеймон в Солун

Роден
Починал

Образование Атински университет
Пантелеймон в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Бюст на митрополит Пантелеймон в двора на Воденската митрополия
 
Гробът на митрополит Пантелеймон в манастира Влатадес в Солун

Роден е в 1868 година в Краниди на Пелопонес със светското име Георгиос Папагеоргиу (Γεώργιος Παπαγεωργίου). Учи в Богословския факултет на Атинския университет, който завършва с отличие. След това той работи като секретар на архиепископа на Атина и като протосингел на митрополит Пантелеймон Каристийски. Заминава за Съединените щати, където учи в Богословското училище във Филаделфия. След назначаването на Дамаскин за патриаршески екзарх в Америка, Пантелеймон е негов секретар. След като Дамаскин е избран за архиепскоп на Гърция, Пантелеймон го последва и служи като проповедник в Атика, а след това работи е първи директор на Службата за апостолическа диакония в Атина.[1]

На 30 септември 1936 г. в митрополитския храм „Благовещение Богородично“ в Атина е ръкоположен за титулярен талантски епископ, викарий на Атинската архиепископия, със седалище в Пирея. Хиротонията е извършена от архиепископ Хрисостом в съслужение с митрополитите Йоаким Дедеагачки, Пантелеймон Каристийски, Яков Атически и Андрей Никополски и Превезки.[2]

На 24 октомври 1941 година е избран за митрополит на Воденска епархия, който пост заема до 1951 година.[2] Устоява позициите на елинизма във Воден по време на окупацията през Втората световна война. След Парижкия мирен договор с Италия от 1947 година, който дава Додеканезите на Гърция, през 1948 г. Пантелеймон Воденски е изпратен на островите като екзарх на Вселенската патриаршия в продължение на шест месеца със задача да организира там четири митрополии.[1]

На 27 март 1951 година е избран на солунската катедра, на която остава до 1967 година.[2] В Солун Пантелеймон продължава работата на предшественика си Генадий Солунски по откриване на нови църкви за многобройното новозаселено бежанско население. Също така пише в местния печат.[1] В 1962 година е избран за почетен доктор по теология в Солунския университет.[3][1] На 28 февруари 1968 година Пантелеймон става първият прелат, принуден да подаде оставка от режима на полковниците, като след това развива широка дейност срещу режима с редица публикации в чуждестранната преса.[1]

Пантелеймон умира на 14 юни 1979 година.[1] Погребан е в манастира Влатадес в Солун.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 10.
  2. а б в г ΕΤΟΣ 1979. Κοιμηθέντες Αρχιερείς. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 12 октомври 2016.
  3. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Θεσσαλονίκης κυρός Παντελεήμων. (+ 14-06-1979). (Εκκλησία της Ελλάδος - Νέες Χώρες).
? талантски епископ
(30 септември 1936 – 24 октомври 1941)
Стефан
Константий воденски и пелски митрополит
(24 октомври 1941 – 27 март 1951)
Дионисий
Генадий солунски митрополит
(27 март 1951 – 28 февруари 1968)
Леонид