Пантелей Арнаудов

български духовник и революционер

Пантелей Вълчев Арнаудов е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Пантелей Арнаудов
български революционер
Роден
неизв.
Починал
1902 г.

Биография редактиране

Роден е в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян[1] с името Бялко.[2] Работи като гръцки учител.[2] Жени се за известната райковска учителка Рада Казалийска, с която имат шест деца,[2] и в 1952 година[3] под името Пантелей (Пантелеймон)[2] е ръкоположен за свещеник в църквата „Света Неделя“ в Горно Райково, като служи над 50 години в съседните църкви „Свети Георги“ в Смолян и „Света Богородица“ в Устово.[3]

Отец Пантелей Арнаудов активно се занимава и с революционна дейност. Революционер и свещеник е и синът му Христо Поппантелеев.[1] През юни 1901 година властите правя обиск в семейната им къща му и откриват 18 пушки и голяма документация на революционната организация. Арестувани са поп Пантелей и попадията Рада, които са затворени в Одрин, но Христо успява са се спаси и бяга в Свободна България. Поп Пантелей Арнаудов и Рада Казалийска прекарват над година в Одринския затвор. Освободени са след застъпничество на руския консул в града и цялото семейство е принудено да бяга в Станимака, Свободна България.[3] Скоро след това Пантелей Арнаудов умира.[2][4]

Бележки редактиране

  1. а б в Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 129.
  2. а б в г д Антонова, Мария. Рада Казалийска: Учителка, поетеса, монахиня // Църковен вестник. Посетен на 29 октомври 2021 г.
  3. а б в Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 130.
  4. Рада Вълчева Казалийска // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 март 2018 г.