ВЕЦ Панчарево
Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.
Водноелектрическата централа „Панчарево“ е първата ВЕЦ, построена в България и на Балканския полуостров.
| ВЕЦ Панчарево | |
|---|---|
  Местоположение в България |
|
| Местоположение | Панчарево, България |
| Енергоносител | водна |
| Капацитет | 1600 kW |
| Открита | 1900 |
| Закрита | ок. 1980 |
Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в експлоатация на 1 ноември 1900 г.[1] С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.
Изграждането на централата започва на 1 април 1899 г. на р. Искър, на 18 km югоизточно от центъра на София и на 4 km от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи – от фирмата „Оерликон“. Първоначално машинната зала е оборудвана с 4 турбогрупи, производство на „Пикард & Пикте“, Женева с хоризонтален вал и мощност на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското – 150 V. Производствената мощност е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.
Централата работи до началото на 1980-те години. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.
През 1986 г. ВЕЦ „Панчарево“ е обявена за паметник на културата.[2]
Предвижда се пускането на електрцентралата в действие и изграждане на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.