Панчатантра (на деванагари: पञ्चतन्त्र, „Пет принципа“) е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистки текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез аполози и басни с животни. Разказите са написани най-вече в стихотворна форма.

Панчатантра
पञ्चतन्त्र
18th century Panchatantra manuscript page, the talkative turtle.jpg
Автор неизвестен
Създаден ок. 300-200 г. пр. н. е.
Индия
Първо издание
неизвестна
Оригинален език санскрит
Жанрове сборник от поучителни истории
Страници 470

Издателство в БГ Народна младеж
Преводач Йордан Милев
Панчатантра в Общомедия

Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието ѝ: panch – пет, тантра – книга, ето защо се нарича още „Древноиндийското петокнижие“).[1]

Панчатантра
Подкнига Превод на заглавието от Артър Райдър[1] Превод на заглавието от Патрик Оливел[2] Превод на заглавието от Йордан Милев[3]
1. Mitra-bheda The Loss of Friends On Causing Dissension among Allies Разединение на приятели
2. Mitra-lābha The Winning of Friends On Securing Allies Печелене на приятели
3. Kākolūkīyam On Crows and Owls On War and Peace: The story of the crows and the owls За гарваните и кукумявките
4. Labdhapraṇāśam Loss of Gains On Losing What You have Gained Загуба на придобитото
5. Aparīkṣitakārakaṃ Ill-Considered Action On Hasty Actions Безразсъдни постъпки

ОткъсиРедактиране

Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.[3]

От словото се ражда слово,
а името – от имена.
Така и зърното отново,
се ражда от зърна.[3]

Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките, и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.[3]

Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара,
донасят зло или добро –
в зависимост от господаря.[3]

Какво е вятърът за вейките зелени?
Щом духне – те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени…
Могъщият се бори само със могъщ![3]

За болестта е нужен лекар,
съветник – за раздора.
За всяко нещо в тоя свят си има хора.[3]

Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори,
такова нещо по привичка
дори насъне го гори.[3]

Щом враговете ти са много,
ще стигнеш трудно до победен вик.
И както да се виела змията,
изгризали я мравките за миг.[3]

За да постигнеш свойта цел,
дела са нужни, не мечти.
Лъвът щом спи, в устата сънна
газелата не ще влети.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Arthur Ryder (1925), The Panchatantra, Columbia University archives, Book 1
  2. Patrick Olivelle. Pañcatantra: The Book of India's Folk Wisdom. Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-955575-8. с. vii–viii.
  3. а б в г д е ж з и к Йордан Милев, „Панчатантра“, Народна младеж, София 1981.