Отваря главното меню

Пантелей (Панчо, Пано) Константинов[1] е български офицер (подпоручик) и революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Панчо Константинов
български революционер

Роден
Починал
25 юни 1906 г. (24 г.)
Панчо Константинов в Общомедия

БиографияРедактиране

Панчо Константинов е роден през 1881 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва 5 клас на Първа мъжка софийска гимназия, а след това постъпва във Военното училище, което завършва в 1903 година и постъпва на служба в Тринадесети пехотен рилски полк. Като подпоручик участва в Илинденско-Преображенското въстание и ръководи чета в сражения при връх Китка и на Султан тепе. Във Велес Панчо Константинов замества на 20 май 1905 година убития войвода Стефан Димитров.

Стефан Аврамов описва Панчо Константинов така:

Панчо бѣше съвсемъ непретенциозенъ, съвършено изоставилъ себе си, но пъкъ извънредно копнеещъ да види окончателно очистенъ района си отъ сръбската пропаганда. Той искаше да всѣка цена да издигне своя районъ въ организационно отношение на оная висота, на каквато се радваха не малко райони въ Битолско. Той ни най-малко не жалѣше своя животъ, а водѣше боеветѣ съ открити гърди, заявявайки предъ четницитѣ и милицията: ние ще паднемъ въ тая ожесточена борба — борба за животъ и смърть между насъ и сръбската пропаганда — нашитѣ малки братчета ще ни заместятъ, но Велешко трѣбва да се изчисти отъ пропагандата. Той се кали въ тежката борба. Него сънъ го не ловѣше, до като не извърши предприетата задача. Той стана любимецъ и на четници и на населението и на всички дейци, преминаващи презъ Велешко на пѣть за Битолско.

През 1905 и 1906 година Панчо Константинов привлича в четата си редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на сръбските чети, които след Илинденското въстание са много активни във Велешко. Негов четници са Тодор Дочев[2] и Темелко Наумов.[3] Заздравяват се позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на сръбските чети.

На 19 юни 1905 година в село Степанци Панчо Константинов дава сражение на Григор Соколов - Ляме, но се оттегля при пристигането на турски аскер. В края на месец юни съединява сили с четите на охридския войвода Деян Димитров, прилепския Георги Ацев и кичевския войвода Петър Радев - Пашата. На 27 юни дават сражение на четата на Григор Соколов при връх Мукос в Бабуна, в което Панчо Константинов и няколко четници са ранени, пада и един убит четник.

Четите на войводите Боби Стойчев и Панчо Константинов са обградени от 3000 души турски аскер на 18 април 1906 г. в манастира „Свети Йоан Ветерски“ при село Ветерско, Велешко. Сражението продължава през целия ден и положението на обсадените чети става критично. С настъпването на нощта четите пробиват обсадата и се спасяват.

На 25 юни 1906 година четата на подпоручик Панчо Константинов попада в засада, организирана от Григор Соколов и Йован Бабунски в местността Куртов камък заедно с четата на Георги Ацев. В сражението Панчо Константинов и Георги Ацев загиват.[4] Мястото на Константинов заема Тодор Дочев.[5][6]

БележкиРедактиране

  1. Името понякога се среща и като Панайот Костадинов: Македония в образи, София, 1919, стр. 79.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 165.
  4. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 145.
  5. Аврамовъ, Стефанъ. „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Наученъ Институтъ, София 1929
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 81 – 82.