Паоло Малатеста

Граф на Гиаджоло

Паоло Малатеста Хубавият (на италиански: Paolo Malatesta, il Bello, * ок. 1246, Верукио; † 1283/1285, Градара) от династията Малатеста е италиански политик и дипломат, родоначалник на кадетския клон Малатеста от Гиаджоло, от 1270 г. чрез брак граф на Гиаджоло.

Паоло Малатеста
Граф на Гиаджоло
Паоло и Франческа (1845)
Управление12691285
НаследилУберто I ди Гиаджоло
НаследникУберто II Малатеста
Лични данни
Роден
около 1246 г.
Починал
1285 г. (39 г.)
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияМалатеста
БащаМалатеста да Верукио
МайкаКонкордия дей Пандолфини
БракОрабила Беатриче
ПотомциУберто II
Маргерита
Герб
Паоло Малатеста в Общомедия

Убит е от брат си Джанчото поради любовта му към жена му Франческа да Полента. Трагичната история на двамата влюбени е пресъздадена от Данте Алигиери в „Ад“.

Произход

редактиране

Той е син на Малатеста да Верукио († 1312), господар на Римини, и на първата му съпруга Конкордия дей Пандолфини.

Има трима братя и една дъщеря:

Има две природени сестри и един природен брат – Пандолфо I († 1326), господар на Пезаро.

Биография

редактиране

Неговото раждане може да се постави около 1246 г. Семейството му дава начало на Малатеста, господари на Римини. Наричан е Красивият заради физическата си мощ, за разлика от липсата на привлекателност на брат му Джанчото.[1]

През 1269 г. Паоло се жени за Орабиле Беатриче, последната наследница на графовете Севери от Гиаджоло – феодално владение, разположено във Форлийските Апенини, което остава без мъжки наследници. Графството включва също Кузерколи, Валдопио и Партичето. Дом Гиаджоло е съюзник на Да Монтефелтро (и двамата гибелини), но противници на гвелфите Малатеста: сватбата изразява дипломатически успех за Малатеста да Верукио, който се стреми да притежава тези територии.[2]

 
Руини на Замъка Гиаджоло

От техния съюз се раждат две деца: Уберто II, който носи графската титла, и

. По този начин Паоло е родоначалник на кадетския клон Малатеста от Гиаджоло, който изчезва през 1757 г. с Ламберто.[3] Съюзът обаче не е щастлив, тъй като чувствата на младия мъж са насочени към Франческа да Полента, съпруга на брат му Джовани. Тя събужда силен интерес у него още от първата им среща, която се случва, когато тя вярва, че трябва да се омъжи за Паоло, а не за Джанчото. Всъщност на сватбата чрез пълномощник, отпразнувана в Равена, Паоло представлява Джанчото.[4]

Традиционно Паоло е представян като романтична, красива фигура, не много склонна към проблемите на властта, по-скоро фокусирана върху културата и удоволствията от живота. Последните разследвания обаче го разкриват като млад мъж, много внимателен към политиката и потопен в игрите на властта на времето, способен да отдели политическия живот от сантименталния си живот, колкото и легендарно бурен и страстен да е.[5]

Паоло следва баща си във войната му срещу гибелините: през 1265 г. заедно с Малатеста той се бие срещу Гуидо да Монтефелтро и през същата година се изправя срещу рода Траверсари с Гуидо да Полента.

 
Ернст Климт, Паоло и Франческа, ок. 1890 г.
 
Замъкът в Градара

Неговите дипломатически умения го карат да бъде избран от папа Мартин IV за капитан на народа на Флоренция през март 1282 г. Данте Алигиери вероятно има възможност да се срещне с него там. Със завръщането му в Римини неговата обещаваща кариера, която едва започва, е прекъсната от трагичната му смърт: Паоло е убит от брат си Джанчото заедно с любовницата си Франческа, съпруга на Джанчото. Събитието вероятно се случва между февруари 1283 г. (датата на завръщането на Паоло в Римини) и 1284 г., когато двамата влюбени са изненадани заедно от самия Джанчото. Традиционното място, където е извършено убийството, е замъкът на Градара.[6] Историята е разказана в запомнящ се пасаж от „Ад“ на Данте (Песен V). Поетът вмъква епизода в знак на почит към Паоло, когото среща в младостта си във Флоренция; много години по-късно, след като е дълго време в изгнание, той е повикан в Равена от Гуидо Новело, чиято леля е Франческа, и има възможността да се запознае от първа ръка с историческото място на историята, която той възпява години по-рано.[7] В крепостта на Градара е открита гробница, която със сигурност е принадлежала на благородна дама, но това не е случаят с гробницата на Паоло, която брат му скрива добре, защото тя е осезаемо доказателство за предателството на жена му и за престъплението му, особено предвид втория му брак.[8]

Брак и потомство

редактиране

∞ 1269 за Орабиле Беатриче († пр. 1303), дъщеря на Уберто, граф на Гиаджоло, от която има син и дъщеря:

  • Уберто Малатеста (* ок. 1270, † 1324), италиански политик, кондотиер, водач на наемници, граф на Гиаджоло; ∞ за дъщерята на Руджеро Гуиди, граф на Довадола, от която има един син
  • Маргерита Малатеста († пр. 1311), ∞ за Уберто, син на Агинолфо Гуиди, граф на Ромена

Източници

редактиране
  • Данте Алигиери (2003). The Divine Comedy. New York: New American Library. p. 52.
  • Anna Falcioni: Malatesta, Giovanni. Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 53–56, 54; Anna Falcioni: Malatesta, Paolo. Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 101–103, 102.
  • Anna Falcioni: Malatesta detto Malatesta da Verucchio. In: Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 68–71
  • Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
  • Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Le Monnier 1988.
  • Walter Amaducci, Orabile dei conti di Giaggiolo, Stilgraf, Cesena, 2010
  • Lea Nissim Rossi, I Malatesta, Nemi, Firenze 1933
  • Piero Zama, I Malatesti, с. 37–49, Lega editori, Faenza 1965
  • Anna Falcioni, MALATESTA, Paolo detto Paolo il Bello, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XVII
  1. Falcioni, p. 32
  2. Zama, p. 37
  3. Nissim Rossi, p. 58
  4. Zama, p. 40
  5. Falcioni, p. 50
  6. Zama, p. 41
  7. Falcioni, p. 79
  8. Zama, p. 48

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paolo Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​