Папрадище (община Чашка)

(пренасочване от Папрадище (Община Чашка))
Тази статия е за велешкото село. За кичевското вижте Папрадище (община Кичево).

Папрадище (на македонска литературна норма: Папрадиште) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Папрадище
Папрадиште
— село —
Папрадище с храма „Св. св. Петър и Павел“
Папрадище с храма „Св. св. Петър и Павел
41.6414° с. ш. 21.4394° и. д.
Папрадище
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина667 m
Население20 души (2002)
Пощенски код1415
МПС кодVE
Папрадище в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.

В Османската империя

редактиране
 
„Истинска случка в 1884 г. в с. Папрадище“, картина от Георги Зографски от 1907 година, описваща нападението на арнаутска чета, начело с Фазлията от Църнилище, Прилепско, над фамилията на Дело Тримчевски. Всички членове на семейството били убити, освен най-стария син Наце и роднината им Доста, отведена в плен, имотът и добитъкът били ограбени, а къщата изгорена

Папрадище заедно със съседното село Ореше е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе, Могорче и Тресонче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Папрадища (Papradichta) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Папрадища има 420 жители българи християни.[2] Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1900 година.[3][4]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папрадища живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия и Югославия

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Папрадища (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Попрадища като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители северномакедонци.[10]

Личности

редактиране
 
Андрей Дамянов
Родени в Папрадище
Починали в Папрадище
Други

Външни Препратки

редактиране
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  3. Црква Св Петар и Павле - Папрадиште // Велес. Архивиран от оригинала на 2015-07-06. Посетен на 5 юли 2015.
  4. На Петровден во Папрадиште // Повардарска епархија. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 5 юли 2015.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  7. „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 март 2008 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  15. Аврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178.
  16. Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.