Папрадище (община Чашка)
Тази статия е за велешкото село. За кичевското вижте Папрадище (община Кичево).
Папрадище (на македонска литературна норма: Папрадиште) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
| Папрадище Папрадиште | |
| — село — | |
 Папрадище с храма „Св. св. Петър и Павел“ | |
  Папрадище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 667 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Папрадище в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Папрадище заедно със съседното село Ореше е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе, Могорче и Тресонче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Папрадища (Papradichta) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Папрадища има 420 жители българи християни.[2] Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1900 година.[3][4]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папрадища живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия и Югославия редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Папрадища (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Попрадища като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители северномакедонци.[10]
Личности редактиране
- Родени в Папрадище
Ангелко Андонов, български зограф- Ангелко Чупаров (1878 – 1907), български революционер
- Андон Китанов (1829 – 1914), български архитект
- Андрей Дамянов (1813 – 1878), български архитект
- Антон Лопатарев (1861 – ?), български строител и дарител
- Антон Стериов (1882 – 1924), български революционер
- Велян Андонов, български зограф
- Георги Зографски (1869 – 1945), български зограф
- Георги Новаков Джонгар (? – около 1900), български архитект
- Дамян Андреев (1847 – 1926), български архитект
- Димитър Папрадишки (1859 – 1954), български зограф
Димитър Чуповски (1878 – 1940), ранен македонист- Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[11]
- Иван Андреев (? – 1905), български строител и зограф
- Иван Чупаров (1880 – 1913), български църковен деец
- Китан Петров (1793 – ?), български строител и резбар
- Коста Дамянов (? – 1869), български зограф
- Кузман Чупаров, български общественик
- Найдо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[12]
- Наце Димов (1876 – 1916), ранен македонист
- Никола Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев-Пашата[13] и на Димитър Ничев[14]
- Павел Кюлявков (1865 – 1940), български общественик
- Павел Чупаров (1867 – 1943), български революционер
- Петре Георгиев (1884/5 – 1966), югославски политик, комунист
- Петър Чупаров (1872 – 1910), български революционер[15]
- Трайко Георгиев (1880 – ?), български революционер
- Починали в Папрадище
- Янко Георгиев (? – 1881), български зограф
- Други
- Борис Димитров (1896 – 1945), български офицер, по произход от Папрадище
- Николай Чупаров (1934 – 2015), български тенисист, по произход от папрадищкия род Чупарови[16]
Външни Препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Црква Св Петар и Павле - Папрадиште // Велес. Архивиран от оригинала на 2015-07-06. Посетен на 5 юли 2015.
- ↑ На Петровден во Папрадиште // Повардарска епархија. Посетен на 5 юли 2015.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 март 2008
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178.
- ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
