Папски конклав (1292 – 1294)

изборите на нов папа през 1290г.
(пренасочване от Папски конклав 1292-1294)

Папски конклав 1292-1294 – конклав. Последният, който не се е състоял под форма на конклав (в който кардиналите са заключени и храната им се ограничава, докато не изберат папа). Един от най-дългите в историята на Римокатолическата църква. Заради изравняването на силите между фамилиите Колона и Орсини за папа е избран отшелникът Пиедро Мороно, приел името Целестин V[1].

Папски конклав
300
Герб по време на Sede vacante
Конклав
Дни на Sede vacante666 дни
ДеканЛатино Орсини
КамерлингПиедро Перегозо
Начало5 април 1292 г.
Край5 юли 1294 г.
ГрадРим, Перуджа
МястоСанта Мария Маджоре, Санта Мария сопа Минерва (Рим)
Перуджа
Папабил/иЛатино Орсини, Джакомо Колона
Избран папаЦелестин V (Пиедро Анджеларио)
Базиликата Санта Мария Маджоре - мястото където кардиналите първоначално се събират

Единадесет кардинали (един от тях умира) се събират в Санта Мария Маджоре в Рим, за да изберат нов папа. Двете основни партии са водени от Джакомо Колона и Матео Орсини.

Тримата кардинали Орсини действат съобразно интересите на Франция, докато двамата Колона защитават интересите на Кралство Арагон в Сицилия и са подкрепени финансово от краля на Арагон. Кардиналите се събират в базиликата Санта Мария Маджоре, но в продължение на десет дни никой не се приближава до необходимите две трети от гласовете. Колегията взима решение, ако до края на юни не изберат папа да се преместят в Санта Мария сопа Минерва[2]. След лятната епидемия в града и смъртта на Шоле през август те са разпръснати в резиденциите си до края на септември. Гласуванията продължават и през лятото на 1293, но безвластието усложнява обстановката в града. След лятото на 1293 г. част от кардиналите отново се връщат в епархиите си, но се съгласяват да бъдат свикани отново в Перуджа на 18 октомври.

Колегията неуспешно разисква и в Перуджа. В града остават само шест кардинали, които да продължат да гласуват. Пиедро Анджеларио, отшелник, праща писмо на кардиналите, в което ги предупреждава че ако се забавят още Бог ще ги накаже[3]. Неочаквано, Латино Орсини предлага кандидатурата на монаха Анджеларио. Кардиналите бързо се съгласяват и на 5 юли 1294 постигат консенсус с избора на папа.

Кардинали редактиране

Име Националност Издигнат от Бележки
Латино Орсини Римлянин Николай III Декан на Светия съвет
Герардо Бианки Пармец Николай III
Джовани Бокамаза Римлянин Николай IV
Матео д'Акуаспарта Тодинец Николай IV
Жан Шоле Французин Мартин IV
Бенеденто Каетани Анагнец Мартин IV Бъдещият папа Бонифаций VIII
Юг Бийом Французин Николай IV
Пиедро Перегозо Миланец Николай IV
Матео Росо Римлянин Урбан IV
Джакомо Колона Римлянин Николай III
Наполеон Орсини Римлянин Николай IV
Пиедро Колона Римлянин Николай IV

Източници редактиране

  1. Miranda, Salvator. 1998. "Election of April 5, 1292 – July 5, 1294: (Celestine V)."
  2. Gregorovius, 1906, p. 516.
  3. Baumgartner, 2003, p. 44.