Отваря главното меню

Папски легат – от латински език от автентичната римска титла Legatus – е представител на папската институция в чуждо правителство или църква. Той има правомощие да се произнася по всички въпроси, засягащи Римокатолическа църква и за преценка и присъда по църковни казуси.

Легатът се посочва лично от папата и се изпраща в седалището на дадено самоуправление или сред голяма маса вярващи за да поеме контрол над важен религиозен проблем като екуменически събор, кръстоносен поход, или съд над еретици като катарите.

Терминът легация се отнася както към мандата на посочения легат, така и към територията, в която той се упражнява.

Съществуват няколко степени на папска легация:

Апостолически делегатРедактиране

Изпраща се в държави, с които Светия престол няма установени дипломатически отношения за да служи за връзка между управляващите двете страни.

Legatus a LatereРедактиране

Най-висок ранг (буквално санът означава "от страна на Папата", т.e. "искрено" доверен) – въздава се на кардинал. Мисията му е извънредна и обикновено краткотрайна. На такъв представител се гледа като на второ Аз на папата, неговото присъствие означава, че самият папа присъства.

Legatus NatusРедактиране

Буквално санът означава "роден легат", т.e. лицето не е номинирано лично, а поради религиозния си сан и служба. Обикновено този ранг е специална привилегия за местните епископи.

Legatus MissusРедактиране

Означава "легат-пратеник", натоварен с точно определена и рестриктирана мисия.

Legatus GubernatorРедактиране

 
Портрет на паския нунций еъе Венеция Пиетро Бембо (Тициан XV век)

Единични административни (временни) провинции на Папството в Централна Италия са били управлявани от такъв наместник.

ДругиРедактиране

  • Nuncio –нунций – пратеник с признат от домакина дипломатически статус – обикновено това са титулярни архиепископи.
  • Internuncio – по-нисък ранг от Nuncio. Титла с историческа стойност, запазена за пратеници в по-малки държави. Санът е по-нисък от този на посланик.

Външни препраткиРедактиране