Нова Гвинея
Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.
Нова Гвинея (на английски: New Guinea, ток писин Niugini) е остров в западната част на Тихия океан,[1] втори по големина на Земята след Гренландия с площ 785 000 км2. Отделен е от Австралия посредством Торесовия проток. Политически островът е разделен между Индонезия (западната част) и Папуа Нова Гвинея (източната част).
Съдържание
ГеографияРедактиране
Островът се намира северно от Австралия. Източната половина на острова е заета от държавата Папуа Нова Гвинея, а в западната половина се намират две индонезийски провинции – Папуа и Западна Папуа. Най-висок е връх Джая (4884 м) в индонезийската част на острова, а на територията на Папуа - Нова Гвинея най-висок връх е Вилхелм (4500 м). Островът притежава големи природни запаси от нефт, златна, медна и други руди. Там се намира един от най–големите медно–златни рудници на планетата – „Грасберг“, разположен в индонезийската част на острова.
Растителен и животински святРедактиране
Нова Гвинея е тропически остров и затова разполага с доста голямо разнообразие на видове. Него обитават около 30 хиляди вида растения, 700 уникални вида птици, повече от 480 вида земноводни, 7500 вида пеперуди и около 100 известни вида млекопитаещи. Нова Гвинея е и дом на уникални представители на фауната, като най – известни са райските птици, които са обект на особена почит от страна на местното население.
„Изгубен свят“Редактиране
През 2005 година група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“.
Този район, с площ около 300 хиляди хектара, разположен на склоновете на планината „Фоджа“ в западната част на Нова Гвинея, се оказва изолиран от въздействието на околния свят.
Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни досега вида жаби, четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки двуутробни – дървесно кенгуру, а също така и шестоперата райска птица на Берлепш, по-рано считана за изчезнала.
ИсторияРедактиране
Ранна историяРедактиране
Човекът се заселва на острова някъде около 45 хиляди години преди новата ера от Азия. Впоследствие от тези преселници произлизат племената на папуасите.
Отсъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на земеделието и прави невъзможно животновъдството. Това обстоятелство способства за съхраняването на първобитно-общинен строй чак до днешни времена.
Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго.
След откриването от европейцитеРедактиране
Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на XVI век. През 1526 година на брега акостира дон Хорхе де Менесес. Според легендата той дава на острова името Папу'а, което на индонезийски език означава къдрав. През 1545 година покрай острова минава испанецът Иниго Ортис де Ретес и го нарича „Нова Гвинея“, понеже крайбрежието му напомняло бреговете на африканската Гвинея.
По-късно испанските търговци започват да изнасят злато, сребро, кокос, каучук и ценна дървесина.
За изследването на Нова Гвинея значително допринася и руският учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай.