Паразитен капацитет

Паразитен капацитет е капацитет, който не може да се избегне и обикновено не е желан, и който съществува между частите на един електронен компонент или схема, поради близостта на елементите или частите им една до друга. Всички елементи като например бобини, диоди и транзистори имат вътрешен капацитет, което води до отклонение от идеалните характеристики на елемента. Между два свързващи проводника, както и между две съседни шини на печатната платка има капацитет, който се увеличава при намаляващо разстояние между тях.

паразитен капацитет в полупроводников елемент.(зеленият участък)

Паразитният капацитет между намотките на един индуктивен елемент се нарича често собствен капацитет, тъй като не е свързан с други елементи. На практика това означава, че паралелно на идеалния индуктивен елемент винаги има включен кондензатор.[1]

ОписаниеРедактиране

Когато два проводника, имащи различни потенциали се намират близко един до друг, си влияят чрез електрическото поле и съхраняват в себе си противоположни електрически заряди, както кондензатора. Промяна на потенциала v между проводниците изисква ток i към или от проводника, за да го зареди.[2]

 

Където C е капацитета между проводниците.

Когато напрежението се променя бавно, както при нискочестотните електронни схеми, допълнителният ток е пренебрежимо малък, но когато напрежението се променя бързо, както при високочестотните схеми, допълнителният ток, който протича е голям и може да повлияе силно на работата на електронната схема. Това може да доведе до грешки при отчитане състоянието на някои логически елементи. Чувствителните на променящ се капацитет схеми се изработват в метален корпус играещ ролята на фарадеев кафез. Паразитният капацитет е възможно да намали качеството на полезния сигнал при определена честота. Именно затова се изработват специални високочестотни кабели (коаксиален тип) и други видове, а не се ползват обикновени захранващи кабели.

ИзточнициРедактиране