Паралелни изчисления

Паралелни изчисления (на английски: parallel computing) е форма на изчисляване (computation), при която множество изчисления се извършват едновременно , действайки на принципа, че големите проблеми често могат да се разделят на по-малки, които след това да бъдат разрешени успоредно („в паралел“). Има няколко различни форми на паралелни изчисления: бит-ниво, инструкционно ниво, ниво на данни и таск-паралелизъм. Паралелизмът е използван от много години.

ILLIAC 4 паралелен компютър, може би най-известният суперкомпютър.

Не бива да се бърка с Конкурентни изчисления.

Видове паралелност

Паралелизъм на битово ниво

Исторически погледнато, 4-битови микропроцесори са заменени с 8-битов, 16-битов, а след това 32-битови микропроцесори. Тази тенденция като цяло приключи с въвеждането на 32-битови процесори, която е стандарт в продължение на две десетилетия. Около 2003 – 2004 г., с появата на x86-64 архитектури, 64-битовите процесори стават нещо обичайно.

Паралелизъм на ниво инструкция

Модерните процесори са като тръбопроводи. Всяка тръба от тръбопровода съответства на друго действие на процесора. Процесор с N-тръби на тръбопровод може да има до N различни инструкции на различните тръби на изпълнение.

Паралелизъм на задачи

Задачата паралелизъм е характеристика на паралелна програма при която „напълно различни изчисления могат да бъдат извършвани върху еднакви или различни ресурси едновременно“.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parallel computing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​