Парана
- Вижте пояснителната страница за други значения на Парана.
Парана̀ (на испански: Paraná и на португалски: Paraná) е втората по дължина (4880 km[1]; след Амазонка) и водосборен басейн (2,663 млн. km²) река в Южна Америка.
| Парана | |
|---|---|
.jpg) Река Парана при Росарио | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
| Дължина | 4880 km |
| Водосб. басейн | 2 582 672 km² |
| Отток | 17 500 m³/s |
| Начало | |
| Място | сливане на реките Паранаиба и Рио Гранди |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | Ла Плата |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Парана в Общомедия | |
Най-големият ѝ приток е река Парагвай. В басейна на Парана е разположен и един от най-величествените водопади на Земята – Игуасу, (който е разположен в Национален парк Игуасу) и най-голямата водноелектрическа електроцентрала в света – „Итаипу“. В средните си части реката тече в низинна територия, което я прави удобна за корабоплаване.
Река Парана извира от щата Парана в Бразилия. Тече в югоизточна посока до язовира Итаипу, след което навлиза в обширната Лаплатска низина и завива на юг, формирайки речната граница на Парагвай и Бразилия. По течението на Парана са разположени градовете Кориентес, Санта Фе и Парана. В своя край тя се влива в река Уругвай, формирайки устието на Ла Плата, където са разположени Буенос Айрес и Монтевидео, столиците на Аржентина и Уругвай. Главни притоци са Паранапанема, Игуасу, Уругвай, Парагвай и Рио Саладо. Влива се в Атлантическия океан.
Средногодишен отток – 17 500 m³/s. Твърд отток – до 150 млн. тона годишно – мътните ѝ води достигат в открито море до 150 km от брега. Парана е плавателна от устието до Посадас, при високи води – до устието на Игуасу. За океански кораби реката е плавателна до Росарио (на 650 km).
