Вижте пояснителната страница за други значения на Парана.

Парана̀ (на португалски: Paraná и на испански: Paraná, на езика на индианците гуарани – голяма река) е втората по дължина и водосборен басейн река в Южна Америка, протичаща през Бразилия, Парагвай и Аржентина и вливаща се в Атлантическия океан. Дължината ѝ е 2451 km (заедно с лявата съставяща я река Рио Гранди – 3906 km). Площ на водосборния басейн – 2 582 672 km².[2]

Парана
Rio Paraná
Река Парана при Росарио
Река Парана при Росарио
-20.0817° с. ш. -51.0012° и. д.
-34.202° с. ш. -58.2492° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Бразилия
 Парагвай
 Аржентина
Дължина2451 (3906) km
Водосб. басейн2 582 671 km²
Отток17 300 m³/s
Начало
МястоРио Гранди (лява съставяща)
Паранаиба (дясна съставяща)
Координати20°04′54.12″ ю. ш. 51°00′04.32″ з. д. / 20.0817° ю. ш. 51.0012° з. д.
Надм. височина325 m
Устие
МястоАтлантически океан
Координати34°12′07.2″ ю. ш. 58°14′57.12″ з. д. / 34.202° ю. ш. 58.2492° з. д.
Надм. височина0 m
Парана в Общомедия

Извор, течение, устие редактиране

Река Парана се образува на 325 m н.в., във водите на язовира „Солтейра“, на границата на трите бразилски щата Минас Жерайс, Мато Гросо и Парана от сливането на двете големи съставящи я реки Рио Гранди (лява съставяща) и Паранаиба (дясна съставяща). След образуването си Парана тече в посока юг-югозапад пресичайки лавовото плато Парана и образувайки многочислени прагове и водопади: Урубупунга (височина 12 m), Сети Кедас (Гуайра, 33 m) и др. След водопада Сети Кедас достига до границата с Парагвай, след което на протежение повече от 850 km служи за граница най-напред между Парагвай и Бразилия, а след устието на река Игуасу – между Парагвай и Аржентина. В този участък в началото тече на юг, след това между градовете Елдорадо и Посадас – на югозапад, и накрая – на запад. В района на град Посадас навлиза в Лаплатската низина и до устието си тече през нея. След устието на река Парагвай Парана рязко завива на юг, а при град Росарио – на югоизток. След устието на река Парагвай започва долното течение на реката, като се превръща в могъща и пълноводна река, с бавно и спокойно течение. Ширината на коритото ѝ достига до 2 km, на места и повече, а дълбочината 10 – 20 m. След град Росарио река Парана образува обширна делта, разделяща се на 11 големи ръкава (най-голям Парана Гуасу), чрез която се влива в залива-естуар Ла Плата, на около 50 km северно от Буенос Айрес.[2]

Притоци редактиране

Река Парана получава няколко стотин притоци с дължина над 100 km, като най-големите са:

  • Рио Гранди (1360 km), Бразилия
  • Паранаиба (1194 km), Бразилия
  • Тиете (1136 km), Бразилия
  • ← Сукурио, Бразилия
  • → Агуапеи (420 km), Бразилия
  • ← Рио Верди, Бразилия
  • → Пейши (248 km), Бразилия
  • ← Рио Пардо (600 km), Бразилия
  • Паранапанема (929 km), Бразилия
  • ← Ивинеймо (595 km), Бразилия
  • → Иваи (798 km), Бразилия
  • ← Амамбаи, Бразилия
  • → Пикири (660 km), Бразилия
  • ← Акараи, Парагвай
  • Игуасу (1320 km), Бразилия и Аржентина
  • Парагвай (2695 km), Бразилия, Боливия, Парагвай и Аржентина
  • → Кориентес (500 km), Аржентина
  • → Гуайкираро (158 km), Аржентина
  • → Фелисиано (198 km), Аржентина
  • Рио Саладо (2355 km), Аржентина
  • ← Каркараня (240 km), Аржентина
  • → Гаулегуай (375 km), Аржентина
  • Уругвай (1838 km), Бразилия, Уругвай и Аржентина

Хидрология редактиране

Река Парана има предимно дъждовно подхранване, с два ясно изразени периоди на пълноводие. Главното пълноводие е от януари до май в резултат от летните дъждове в горната част на водосборният ѝ басейн и второ по-слабо пълноводие от юни до август в резултат от зимните дъждове в долната част на басейнът ѝ. Средният годишен отток в долното течение е 17 300 m³/s, максимален – над 30 000 m³/s, минимален – 7000 – 1000 m³/s. Обемът на годишният ѝ отток се равнява на около 480 km³, а заедно с река Уругвай – около 650 km³. Реката внася в океана около 150 млн. т. наноси годишно и нейните мътни води се проследяват в открито море на 100 – 150 km от брега.[2]

Стопанско значение, селища редактиране

До град Росарио (на 640 km от устието) спокойно се изкачват морски съдове с газене до 7 m. Речни съдове с газене до 4 m достигат до град Посадас, а по време на лятното пълноводие – до устието на река Игуасу. Реката притежава голям хидроенергиен потенциал в размер на около 20 Гвт. В горното част на течението ѝ, в Бразилия и по границата с Парагвай е изградена каскада от 4 язовира, като най-големите ВЕЦ-ове са с проектна мощност 1,4 Гвт (ВЕЦ „Жупия“) и 3,2 Гвт (ВЕЦ „Солтейра“).[2]

По течението на Парана са разположени градовете Посадас, Кориентес, Санта Фе и Парана, Росарио, а на бреговете на залива-естуар ла ПлатаБуенос Айрес столицата на Аржентина) и Монтевидео (столицата на Уругвай.[2]

Историческа справка редактиране

Устието на реката (естуара Ла Плата) за първи път е посетен от испанския мореплавател Хуан Диас де Солис през 1515 г., а през 1520 г. – от Фернандо Магелан по време на неговото околосветско плаване. Много по-детайлно се е запознал със системата Ла Плата – Парана испанският мореплавател Себастиан Кабот, който през 1526 г. първи от европейците влиза в нейното устие и се изкачва на около 100 km нагоре по течението ѝ.[2]


Източници редактиране