Парашкев Хаджиев

български композитор

Парашкев Тодоров Хаджиев е български композитор и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.[1]

Парашкев Хаджиев
български композитор
Роден
Починал
28 април 1992 г. (80 г.)

Учил в Национална музикална академия
Работил в композитор, музикален педагог
Награди Димитровска награда (1962)
Музикална кариера
Стил класическа музика
Инструменти пиано
Известни творби „Луд гидия“ (1959)
„Майстори“ (1966)
Семейство
Баща Тодор Хаджиев
Майка Дойчина Хаджиева

Уебсайт

БиографияРедактиране

Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Завършва софийската Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938­-1940), след което учи и в Прага.

След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.

 
Паметна плоча на проф. Парашкев Хаджиев на дома му на ул. „Зелено дърво“ 11, Лозенец, София

Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990­-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982).

Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе.

Умира на 28 април 1992 г.

ТворчествоРедактиране

Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.

За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.

НаградиРедактиране

  • орден „Народна република България“ I степен (1959)
  • Димитровска награда (юни 1962)
  • „Заслужил артист“ (септември 1962)
  • „Народен артист“ (1965)
  • орден „Георги Димитров“ (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987)
  • Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978)[2]
  • Почетен знак на София (28 април 1982)

ОпериРедактиране

  • „Имало едно време, или През девет села в десето“ (1957) – либрето Павел Спасов,
  • „Луд гидия“ (1959) – либрето Иван Генов (по стихотворението на Пенчо Славейков „Луд гидия“)[3],
  • „Албена“ (1962) – либрето Петър Филчев (по драмата на Йордан Йовков)[4],
  • „Юлска нощ“ (1964) – либрето Иван Генов (по драмата на Иван Генов „Септемврийска балада“)[5],
  • „Милионерът“ (1965) – либрето Павел Спасов и Светозар Донев (по комедията на Йордан Йовков)[6],
  • „Майстори“ (1966) – либрето Парашкев Хаджиев (по едноименната драма на Рачо Стоянов)[7],
  • „Рицарят“ (1969) – либрето Павел Спасов[8],
  • „Златната ябълка“ ¬(1972) – либрето Иван Генов[9],
  • „Лето 893“ (1973) – либрето Банчо Банов[10],
  • „Цар Мидас има магарешки уши“ – либрето Иван Генов,
  • „Мария Десислава“ (1978) – либрето Камен Зидаров (по драмата му „Иван Шишман“)[11],
  • „Йоанис Рекс“ (1981) – либрето Радко Радков (по пиесата му „Балдуин Фландърски“),
  • „Парадокси“ (1982) – три едноактни опери, либрето Петко Райков (по разказите на О’Хенри „Развод“, „Крадецът“ и „Подаръците“),
  • „Аз, Клавдий“ (1984) – либрето Петко Райков,
  • „Звезда без име“ (1985) – либрето Огнян Стамболиев (по пиесата на М. Себастиан),
  • „Мнимият болен“ (1987) – либрето Банчо Банов (по комедията на Молиер),
  • „Бабината питка“ (1989) – либрето Васил Мирчовски (по едноименната му пиеса-приказка),
  • „Ревизор“ (1990) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Гогол),
  • „Любовта на Йоан Кукузел“ (1992) – либрето Васил Мирчовски (по пиесата му „Певецът с белег на окото“)

БалетРедактиране

  • „Сребърните пантофки“ (1962) – либрето Банчо Банов

ОперетиРедактиране

  • „Деляна“ (1952) – либрето Верда (Вера Дамянова),
  • „Айка“ (1955) – либрето Коста Райнов, Иван Чаракчиев, Иван Генов,
  • „Мадам Сан-Жен“ (1958) – либрето Павел Спасов (по пиесата на Викториен Сарду и Ежезип Моро).

МюзикълиРедактиране

  • „Службогонци“ (1972) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Иван Вазов),
  • „Сирано дьо Бержерак“ (1974) – либрето Банчо Банов (по едноименната пиеса на Едмон Ростан),
  • „Шумла полка“ (1979) – либрето Иван Генов

Детски оперетиРедактиране

  • „Добро сърце“ (1951) – либрето Емил Видлички,
  • „Истински вълшебник“ – либрето Николай Зидаров и Цветан Ангелов,
  • „Счупената чаша“ (1952) – либрето Кл. Герасимова,
  • „Росица и вълкът“ (1958) – либрето Н. Стойчева,
  • „Златната колесница“ (1978) – либрето Ат. Цанков

Филмова музикаРедактиране

УченициРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Любомир Сагаев. Книга за операта (176) — Парашкев ХАДЖИЕВ. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  2. 105 години от рождението на проф. Парашкев Хаджиев, Calendar.dir.bg.
  3. Любомир Сагаев. Книга за операта (177) — Луд гидия. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  4. Любомир Сагаев. Книга за операта (178) — Албена. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  5. Любомир Сагаев. Книга за операта (179) — Юлска нощ. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  6. Любомир Сагаев. Книга за операта (180) — Милионерът. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  7. Любомир Сагаев. Книга за операта (181) — Майстори. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  8. Любомир Сагаев. Книга за операта (182) — Рицарят. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  9. Любомир Сагаев. Книга за операта (183) — Златната ябълка. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  10. Любомир Сагаев. Книга за операта (184) — Лето 893. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.
  11. Любомир Сагаев. Книга за операта (185) — Мария Десислава. // Chitanka.info (Моята библиотека). Посетен на 12 март 2022.

Външни препраткиРедактиране