Парил

село в Благоевградска област

Парѝл е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Парил
Общи данни
Население 3 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,201 души/km²
Землище 14 948 km²
Надм. височина 915 m
Пощ. код 2926
Тел. код 075214
МПС код Е
ЕКАТТЕ 55467
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Парил в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Парил се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Намира се в подножието на Цари връх в планината Славянка (Алиботуш) и южните склонове на Пирин планина. Парилската седловина дели тези две планини. Селото е изходен пункт за хижа Славянка и за преходи по едноименната планина с нейните забележителни природни дадености и пещери. Девствеността на района е подплатена с множество билки, чист въздух, прекрасна вода и още много. В Славянка е разположен биосферният резерват Алиботуш, в който има многообразие от растителни видове: черна и бяла мура, пирински чай, тис. На изток от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал съхранен в Гайтаниново, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през Средновековието. В подножието на Славянка има рудници за желязна руда добивана до 1960 година.

ИсторияРедактиране

Парил е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни исторически епохи. Край Парилската кула са разкрити крепостни стени на римско селище и водопровод. И днес по нивите се намират стари монети, свидетелство за интензивен поселищен живот.

През XIX век селото е малко чисто българско селище, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена в началото на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Парил (Paril) е посочено като село с 35 домакинства и 130 жители българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Парил като чифлик с 45 български къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Парил чифлик, на Ю от Гайтаниново. Преди няколко години било чифлик; селянете си изкупили земята. Земледелието е на първо място; сеят: ръж, ечмик и мисир. Лежи в един дол при подношието на Али Ботуш. Църква, в която се чете по гръцки. Между Гайтаниново и Парил чифлик се виждат развалини от замък, които и сега се казват Култата. По-долу има Градища. Броят на къщите възлиза до 50; българе.[5]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 300 души, всички българи-християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Парил (Poril) живеят 432 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 12 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Парил

ЛитератураРедактиране

  • Киселов, Атанас. Село Парил и Славянка планина, София, 2008, 64 стр.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.